от Илхан Кючюк, евродепутат ДПС/АЛДЕ
Водещи компании в страната искат тя да остане част от общността
„Ние би трябвало да имаме повече, не по-малко влияние над Европа, в която днес живеем“, сър Джефри Хау
„Немислимо е Великобритания да излезе от Европейския съюз“ е теза, която проевропейците във Великобритания защитават вече повече от 41 години. От референдума за оставане на Обединеното кралство в тогавашната европейска общност, проведен през 1975 г., чак до наши дни. За тяхно съжаление, както и за съжаление на милиони британци и граждани на ЕС, възможността Великобритания да напусне ЕС към днешна дата е напълно реална. Повод за всеобщо притеснение е насроченият от премиера на страната Дейвид Камерън референдум за оставане в Европейския съюз за 23 юни тази година.
Политическата значимост на предстоящия референдум е огромна. Той ще определи посоката на развитие не само на Великобритания, но и на Европейския съюз като цяло, и ще има директно отражение върху живота на гражданите. В този контекст е важно да отбележим, че евентуално излизане на Великобритания от общността, от една страна,
ще стопира процеса на европейска интеграция
а от друга – ще постави въпроса за съществуването на ЕС в сегашния му вид. До 23 юни британците имат време да си дадат сметка какво очакват от Европа, да преценят получават ли достатъчно и дали в един наситен откъм кризи и предизвикателства глобализиран свят излизането от Европейския съюз би им върнало „загубените свобода и суверенитет“ – каквато е тезата на евроскептиците.
Точно в този важен за страната и Европа момент британският премиер Дейвид Камерън успя да направи безпрецедентен дипломатически пробив, договаряйки „специален статус“ за Великобритания в рамките на ЕС. Основните споразумения се отнасят до въпросите за сигурността, социалните придобивки за имигрантите от ЕС, защита за британските финансови услуги и улеснения при блокирането на нежелани европейски регулации. Но според евроскептиците и голяма част от съпартийците на Камерън от управляващата Консервативна партия, договорените протекции отново показват, че на практика ЕС има по-голяма нужда от Великобритания, отколкото тя от членството си в съюза.
Аргументите за това защо Великобритания трябва да остане в Европейския съюз могат да бъдат разделени в две направления: вътрешни (национални) и външни (международни). Като основни вътрешни аргументи можем да подчертаем икономическото развитие и работните места. Говорейки за икономическото развитие на страната, то трябва да е категорично ясно, че евентуално излизане от ЕС ще доведе до
значителни загуби за британската икономика
в дългосрочен план. Няколко симулирани сценария от авторитетни икономисти подсказват, че БВП на страната ще се свие в порядъка между 3% и 9%, а това впоследствие може да се окаже и далеч не най-лошият сценарий. Основна причина за този стремглав спад е намаляването на чуждите директни инвестиции в страната, в случай че британците изберат да напуснат общия европейски пазар. Друг удар за икономиката на страната се очаква от намаляването на търговията. Излизането от ЕС ще се отрази не само на търговията на Великобритания с ЕС, която в действителност представлява 60% от целия внос и износ на страната, но и на търговията на Лондон с 52 страни по света (включително САЩ и Япония), с които ЕС търгува при изключително изгодни условия.
Представете си какви ще са последствията за земеделските производители, на които ще им бъдат поставени квоти след напускане на ЕС. Или на автомобилопроизводителите, или на тежката индустрия, или за британските компании, които работят в други европейски страни. Тези негативни последствия за британската икономика британците най-ясно ще изпитат по загубата на работни мета, които според очакванията ще достигнат до 2 милиона в много кратки срокове. Най-застрашени са работещите в основни сектори на икономиката на страната като машиностроене, химическа индустрия, производството на стоки, застраховане и финансови услуги. Неслучайно заради надвисналата опасност в началото на тази година шефовете на водещи британски компании като EasyJet, Shell и Virgin излязоха с обща позиция в подкрепа на това Великобритания да остане в ЕС.
Не са една или две външните причини, поради които си заслужава да видим Обединеното кралство в ЕС и след 23 юни. Няма как да пренебрегнем динамично променящите се условия в глобалния, но и все по-нестабилен свят, в който всички ние живеем. Свят, в който тероризмът не признава граници, религии и етноси. Свят, в който популизмът и ксенофобията вземат връх, докато Европа е изправена пред безпрецедентна мигрантска вълна, породена от нестабилността и насилието в Близкия изток. Точно в условията на този крехък геополитически ред Великобритания се нуждае от ЕС и ЕС от Великобритания, защото само заедно можем да преодолеем и решим глобалните кризи, пред които сме изправени. Неслучайно основно мото на кампанията за оставане в ЕС е „Заедно по-силни“ (Stronger together). Тук е редно да споменем, че така мислят и в други части на света, като САЩ например, където оставането на Великобритания в Съюза се дефинира като основен стратегически интерес. Безсъмнено Великобритания ще има своите позиции на международната сцена дори ако се отдели от Брюксел, но със сигурност
ще загуби глобалната си роля,
която заема като част от ЕС. Опонентите ще изтъкнат факта, че Великобритания е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, но при надигащите се нови сили, като страните от БРИКС например, не е ясно в каква степен този неин статут ще я поддържа като значим фактор на глобалната сцена.
Въпреки множеството аргументи за оставане на Великобритания в рамките на ЕС, ще се намерят, уви, доста британци, а и не само, които ще твърдят,че глобалните проблеми, пред които всички сме изправени, могат само и единствено да се решат от националните правителства на страните. За много от тези граждани и политици – евроскептици – свободата и суверенитетът на Великобритания стоят в основата на демокрацията и самоуправлението на страната. За тях европейската обща политика, Европейският парламент и Европейската комисия са символ на един неспиращ процес на интеграция, на нещо повече от съюз (ever closer union), на една федерална държава, която чрез своите регулации застрашава суверенитета и уникалността на демокрацията в Обединеното кралство. Но така ли е в действителност? Уникалността на Великобритания в рамките на ЕС беше договорена от премиера Дейвид Камерън. Страната получи протекции във важни за нея сфери и сложи ясна граница докъде може да стигне по-нататъшната й интеграция в ЕС. Отвори кутията на Пандора и постави на масата много въпроси за състоянието на Съюза в сегашния му вид. Брекзит е сигнал, че ЕС трябва да се реформира, но тази реформа трябва да ни направи по-силни, по-сигурни и по-значими на глобалната сцена. Това може да се случи само с активната роля на Великобритания в рамките на ЕС. Или, както казва бившият британски външен министър сър Джефриа Хау: „Ние би трябвало да имаме повече, не по-малко влияние над Европа, в която днес живеем“.
* Материалът е публикуван в standartnews.com