13 март 2015 г. – След публикувания през февруари 2015 г. доклад за за състоянието на човешките права от организацията „Амнести Интернешънъл“, евродепутатът от АЛДЕ/ДПС Илхан Кючюк попита Комисията какви мерки счита за подходящи за превенция и борба с престъпления от расистки и ксенофобски характер. Докладът призовава властите в България да предприемат подходящи мерки срещу прояви и престъпления от ксенофобски характер, тъй като обикновено остават нерешени и непризнати като такива, а третирани само като „хулиганство“. Докладът споменава за случаи на тежко бити и ранени бежанци от арабските страни, които са разследвани основно като хулигански прояви, а не като ксенофобски престъпления.
Тъй като е очевидно нарастващото съвместно желание за промяна в разпоредбите от Дъблин, Илхан Кючюк попита също Комисията дали смята да вземе мерки за пропорционално и солидарно разпределние на бежанците в страните-членки.
Дъблинският регламент (1990 г., 2003 г., 2013 г.) цели да насочи отговорността за бежанската процедура към една страна-членка на ЕС – т.е. първата държава, в която е регистрирана молбата, и по този начин да предотврати нежелано движение на бежанеца в други държави на ЕС. Някои „гранични” страни на ЕС, сред тях и България, изразяват недоволство, че основно те акумулират най-големи дялове от бежанския поток – наред с големия принос, който имат Германия, Швеция, Франция, Обединеното кралство – докато други не са ангажирани пропорционално, без оглед на разпоредбите на Регламента.
В началото на 2015 г., българското правителство изтъкна необходимостта да се промени географският принцип на Дъблинския регламент, за да се подобрят равновесията и солидарността, тъй като повечето от бежанците, пристигащи в България, предварително са решили и постоянно правят опити да се преместят в друга държава от ЕС. Същевременно, други страни-членки пожелаха промени в Регламента и внасяне на допълнителна яснота в прилагането му.
Преди дни, г-н Франс Тимерманс, първи вицепрезидент на ЕК, подчерта, че няма национално решение на сложния проблем, а единствено общ европейски подход по въпросите на миграцията.