Илхан Кючюк: Днес, повече от всякога, политиците имат нужда от смирение и консенсус!

Ето акценти от разговора:

– Най-големия урок, който съм научил от г-н Доган е, че политиката е маратон, в който трябва да имаш съмишленици, за да може да бягаш достатъчно дълго, и в крайна сметка да станеш победител.

– Не мразя. Омразата създава разделение. Само този, който обича, може да обединява хора.

– Трудно ми е да простя, когато човек ме предаде за дребен келепир

– Българският етнически модел може да бъде основа за историческо помирение в Европа.

– Преодоляваме болката от миналото като го оставяме в учебниците по история и търсим новите страници в тези учебници в името на следващите поколения.

– В България много лесно се поставят червени линии, това пречи. Липсва ни консенсусът в политиката

– С его политика трудно се прави. 2022 година не е време за показване на политическа мачовщина.

– Повече от всякога днес политиците имат нужда от смирение.

– Българската външна политика е като муха в супа – объркана, удавена, незнаеща накъде да поеме

– Политиците може да не се харесват, но когато излязат на политическия терен са длъжни да играят с всички.

– Кодът на ДПС е развитие, ние не разчитаме на постигнатото вчера

– Какво стои зад всичко това, г-н Кючюк, благоразположение на звездите, нечия силна подкрепа или упорит труд?

– Всичко, което изброихте, е вярно, но на първо място бих казал – огромен труд. Когато отидох в ЕП и видях всички тези светлини, си зададох въпроса – дали мога да се справя с институциите, с европейското право, с отношенията вътре, защото те са много по-различни в сравнение с националния контекст. Греъм Уотсън искаше да ме види за няколко минути и аз казах: Разбира се, това е голямо удоволствие, заповядай да изпием едно кафе. И тогава му зададох въпроса – какво се крие зад неговия успех, той беше до тогава председател на Алианса на либералите – голямо име в световната политика. Той ми каза две много важни неща: „Ако искаш да бъдеш успешен тук, в Брюксел, едно: трябва да работиш много. Не си мисли, че това, което аз съм постигнал, е въпрос на талант, точно обратното – аз съм много малко талантлив човек”. Въпреки че за мен той е човек с огромен талант, господ му е дал този политически талант. И второто, което ми каза е: „върши нещата, както трябва, върши ги докрай”.

Аз съм имал шанса да бъда в среда, която дава възможност за развитие. ДПС, благодарение на г-н Доган, ДПС е точно такава среда. Да изграждаме система от правила, от ценности, от приятелство и с това да променяме средата.

– Завършил сте право. Кога политиката влезе в кръвта, кога потече в жилите, защото политиката е страст, наркотик, емоция. Трябва да имаш влечение към нея, за да станеш успешен на този терен.

– Винаги съм искал да променям обстоятелствата, средата и да търся съмишленици. С млади хора споделяхме общи мисли и тръгнахме по общия път, още когато бяхме на студентската скамейка. Не беше трудно да намерим този път. Имахме и кауза, знаехме, че във Великотърновския университет имаше политически организации, които се възползват от студентския бюджет – това беше несправедливо. ВМРО като политическа партия участваше активно в процесите на формиране на политиката в самия университет и разполагаше с 1% от бюджета на университета. Тогава ние с приятели, някои, от които днес са политици, си зададохме важния въпрос – защо те се възползват от възможностите на общия бюджет, защо те прилагат правила и норми по начина, по който те си го представят, а ние като млади и активни хора, сме просто пасивни наблюдатели на тези процеси.

Разбира се, това бяха първите крачки, с идеята да променим студентската автономия, да я направим много по-прозрачна, отворена към обществото и работеща за студентите – защото тогава тя се бе превърнала в бутафорна организация, обслужваща интересите на една политическа организация.

И това се случи – отне усилие, време, поколения се бориха за това. В последствие това бе начинът да бъдат отворени очите и на другата част от активната академична общност и днес това е факт – дишаме в една среда, която е много по-спокойна, много по-подредена и студентите имат автономията такава, каквато е записана в закона.

– Как сте преодолявал спирачките, ударите под кръста? Това го има навсякъде…

– Има го, разбира се. Политиката е среда, в която има конкуренция. Тя по дефиниция създава конкуренция. Днес, ако в една зала сме няколко души, веднага или след няколко часа, дни, месеци, ще дойде въпросът за лидерството – кой е по-добър, как трябва да се съревноваваме. И аз не съм бягал от този разговор, точно обратното. Като лидер на Младежката организация на ДПС съм го поощрявал – трябва да мислим по начин, който да ни даде траекторията за това кой е по-добър. Не как може да излъже системата, как може да се промуши, кой на кого е по-близък, а кой е по-добър – със своите качества, дадености, подготовка, с визия за бъдещето. Но всичко това трябва да се случва през размките на осъзнаването, че политиката не е индивидуален спорт.

Това може би е най-големият урок, който съм научил от г-н Доган – че политиката е маратон, в който трябва да имаш съмишленици, за да умееш да бягаш достатъчно дълго, продължително и в крайна сметка да си победител, защото това има значение.

– А омразата, агресията – как се преодолява?

– Аз лично я подминавам. Не ѝ отдавам значение. Не ми е начин на мислене да мразя хората, защото мразейки, нищо не се постига. Само този, който обича, може да обединява хора. Омразата създава разделение, противопоставяне, отдръпва хората и по този начин се губи и доверието, а доверието е най-големият ресурс.

Аз продължавам да твърдя, че има две професии, в които доверието е от ключово значение. Едната е лекарската. Когато пациентът отиде при лекаря, той отива с цялото си доверие, отдава му това доверие.

Другото е политикът – той отива на избори, за да спечели доверие. Вярата е нещо друго, тя е в ръцете на Господ. Но доверието е много близо до вярата. Политиците искат доверие и то трябва да бъде оправдано във времето, то не е еднократно усилие, особено когато се цели дългосрочен политически проект, основан на индивидуални ценности – човешки права и свободи, върховенство на закона, демокрация.

– Изправен ли сте бил пред моменти, в които трябва да дадеш прошка? Доган казва, че си длъжен да дадеш прошка, защото с омраза политика не се прави. Това са много важни, интимни моменти, пред които политиците се изправят. Има такъв миг в живота на всеки. Вашият миг?

– Опитвам се да забравя, защото и животът, и политиката трябва да продължат. Трудно ми е да простя, когато човек те е предал за нещо малко, за парче хляб.Ако е бил притиснат в ъгъла от различни обстоятелства, бих го разбрал. Но ако просто се е предал, защото са му дали някаква облага, било то и някакъв дребен келепир, позиция за днес, за утре, за след няколко години – трудно ми е да простя на такъв човек. Но бих простил на човек, който има различно мнение от мен, той го изразява, мотивира, казва на глас – това за мен е честното отношение.

– Много впечатляваща е политическата ви кариера. Усещате ли ли завист?

– Има завист. В обществото има завист, политическите партии са продукт на обществото, мисленето не е по-различно. Но ако обръщам внимание за категории като завист, омраза, разединение – ще загубя голямата картина, ще загубя фокуса, а това е целта на политическите опоненти в повечето случаи, да те разконцентрират.

– Как успяхте да спечелите, аз наблюдавах тази битка, при избирането ви за съпредседател на АЛДЕ, 82% подкрепа на либералната общност в Европа?

– Оценили са навярно моята работа, постиженията ми. Навярно и работата на ДПС в национален, в регионален план. Не може да не забелязваме всички кризи, които са около нас, раните, които не са затворени в Косово, в Сърбия, в Босна и Херцеговина.

И наистина универсалният български политически модел дава формула за решаването на тези въпроси, но той не е статично понятие, не е замръзнал в миналото, не е статичен, останал в 90-те, той трябва да бъде развиван, култивиран, даван за пример, приобщаван в европейската система за сигурност и интеграция. Всичко това са ключови моменти, които навярно изиграха и голямо значение за моя успех.

– Давате ли пример в Европа с българския етнически модел?

– Не само в Европа. И извън нея. Но най-често го правя в Балканите. Този модел може да бъде онази входна врата за влизането на тези страни в НАТО и ЕС, но преди всичко може да бъде основа за историческо помирение, което е от изключително значение. Нации, които не са се помирили с историята, не са намерили интелектуалния начин да я превъзмогнат, да я превърнат в модерно средство за правене на политика, нямат бъдеще и не могат да си поставят ясни цели.

Кога беше успехът на България? Когато успяхме да намерим стратегическото мислене в целия политически елит, че пътят трябва да бъде НАТО и ЕС. Това го казвам и на нашите приятели от Северна Македония – да намерят общите допирни точки, които ще доведат обществото на следващо ниво на развитие и ако не го направя, ще бъде историческа пропусната възможност.

– Казвате да се помирим с историята? Възможно ли е това на Балканите?

– ДПС го направи. Намери интелектуален, цивилизационен начин през образование, през култивиране на политическия елит да постави целите НАТО и ЕС и те да преминават през паметниците на малката Тюркян, на загиналите в Каулиново. Връщайки се към историята, да си взимаме поука от нея, тя да ни служи като ежедневен инструмент за правене на политика.

– Аз съм била на честванията на чешмата на малката Тюркян. Вие правите тези чествания с много болка и в същото време никога не съм забелязала да я оставяте за поколенията след това. Как го правите? Как преодолявате тази мъка, тази рана?

– Никога на 100% раната не е преодоляна, всеки го обмисля в себе си. Но намираме колективния начин. Прегръщайки миналото, ние го оставяме в учебниците по история и търсим новите страници от тези учебници в името на следващото поколение. Длъжни сме да го направим, това е разумната политика. Противното ще ни връща назад като общност, но ще връща и България като страна в сенките на нейното минало.Ние не искаме това. Искаме България да върви по един друг път, различен, модерен, пример за регионална стабилност.

– В тази наситена с омраза, с противопоставяне политическа обстановка, вие като че ли сте единствените, които се опитвате да влеете някакъв разум. Можете ли да изградите, понеже политиците от останалите политически сили не успяха да го направят, национална кауза. Каква да бъде националната ни кауза днес? Ние след влизането в НАТО и ЕС нямаме национална цел.

– Ние сме длъжни не просто да направим малки крачки, а огромна крачка при формулирането на новия дневен ред на България.Той предимно е свързан с това да направим участието си много по-активно в организациите, в които членуваме. Да бъдем лоялни, но в същото време да бъдем и проактивни. Не да си представяме, както винаги, че сме последни и когато целият политически пъзел се подреди, ние да бъдем последната част от него, а да бъдем може би важната част, от нас да започва подреждането на политическия пъзел. И това е възможно с изковаване на национални позиции тук, в България, и с ясната им защита в Брюксел, в Париж, във Вашингтон, в другите европейски и световни столици.

– Когато през 2009 година стъпихте за първи път в ЕП в Брюксел, бяхте от първите мюсюлмани, и то изпратени от България, как гледаха на Вас?

– Имахме добрия пример на политици като Филиз Хюсменова, Метин Казак, преди това Четин Казак като наблюдател. Те бяха заложили една много добра основа за следващо поколение политици. Разбира се, много неща се казват за ДПС – и положителни, и отрицателни с голяма доза злорадство, но едно със сигурност е много ясно – поколенческата свързаност. Днес, ако Европа говори за устойчивост, за устойчиви модели за преодоляване на кризи, за това как да поставим националния дневен ред по един дългосрочен начин, не просто политика от днес за утре, а за следващите 10-15-20 години, то в ДПС това го има, то е характерно. Именно връзката на поколенията в ДПС дава тази устойчивост, бих казал, и в европейски смисъл.

Когато влязохме в ЕС, приносът беше етническият модел. ДПС се вписа най-плътно в мотото на ЕС: „Единство в многообразието”.
Но днес ние имаме и друга добавена стойност. С нашата експертиза, познания да подпринесем за развитието на ЕС по един нов начин. Европа гледа много по-ангажирано към енергийната сигурност и диверсификация, към въпросите на глобализацията, технологичното развитие. Всички тези неща ще трябва да се впишат в новия ред на България, за да си поставим следващата цел.
И нека изкажа тази цел, за да бъдем абсолютно наясно. Ние трябва да бъдем страна, която иска да има среден европейски стандарт на живот. Да се възползваме от големите възможности, защото ЕС преди всичко е съюз на възможностите, да направим, така че България да бъде страна с устойчиви решения и за по-глобалните теми, но и за ежедневните решения, свързани с живота на българския гражданин. Това са много важни въпроси, които българските политици трябва да решат.

– Какво липсва днес на българската политика?

– Консенсусът, търсенето на допирни точки. Много лесно се поставят червени линии. Това понятие се взе от европейския политически дискурс, ние не го използвахме преди толкова често и по толкова елементарен начин. „Червени линии” в един процес на преговори, аз съм участвал в много такива, се използва веднъж-два пъти като технология, а не всеки ден да изричаш от медиите, че имаш своите червени линии и не би ги прекрачил.

Политиката е изкуство на възможното. Всеки влиза със своята програма и е нормално тази програма да бъде максимална от гл.т. на самия субект, който я предлага. Нормално е ДПС да има очаквания на 100% програмата й да бъде реализирана, но в едни коалиционни отношения, вероятно ще трябва да направи компромис. Това се отнася за всички политически сили.

В слогана „България над всичко”, България трябва да бъде защитена. Българският интерес трябва да бъде защитен, трябва да бъде въплътено с думи, които да водят след себе си конкретни действия, не просто да остане като застинало понятие някъде на политическата повърхност или да се използва като популизъм.

Днешните политици, особено в ситуация на криза, са длъжни да намерят допирните точки помежду си.По принцип това преминава през политическият катарзис, свалянето на егото – с его политика трудно се прави. Не е време, особено 2022-ра година, не е време за показване на политическо надмощие, за политическа мачовщина, не е време за егоистично отношение към тези проблеми. Гражданите на никого не дават цялото си доверие, то е лимитирано в рамките на отделните субекти посланието им вече колко избора поред е: „Това е нашата оферта, ние друга няма да ви дадем. Седнете, разберете се, намерете формулата за управление на страната”. И ако това не го разберем, ние събаряме държавата си. С тези избори събаряме държавата си.

– Каква роля ще има ДПС в следващия парламент. Как се ситуирате?

– ДПС е партия, която може да подава мостове, да свързва. Това е голямата ѝ роля. Когато моите колеги са ми задавали въпроса ДПС – по-скоро към десните или към левите либерали е, аз винаги съм казвал, че погледнато като генетичен код, като развитие, като учредяване, ние имаме силен социален профил и затова можем да бъдем част от левия спектър на либералите, но погледнато като визия за развитието на страната, създаването на предприемачество като начин за икономически растеж, ние можем да бъдем в десния спектър на координатната система. Затова ДПС има тази гарантираща роля за свързване, това е нашата роля.Щом можем да съжителстваме в едно семейство всички: мюсюлмани, християни, различни етноси: българи, турци, роми; всеки да се самоопределя, да се гордее с това богатство, защо да не го направим в рамките на държавата, държавата няма по-различен нито етнически, нито религиозен компонент от това, което е ДПС.

– Политиците имат ли нужда от смирение?

– Повече от всякога всеки трябва да се замисли поне за няколко минути какво е България за него и какво може реално да направи, защото това е нашата родина, ние нямаме друга. И ковид-кризата, и войната още веднъж ни показаха, че животът и здравето са най-голямото богатство на човека. Бог го е родил с надеждата да дава любов, но само живият и здравият човек може да дава любов, всичко останало е суета.

– В световната политика, вие „танцувате” на този терен,кажете как виждате мястото на България? Имате ли чувството, че стоим встрани от тези геополитически процеси, от тектоничните размествания, че нашите политици не са в час с това, което се случва в света, вгледани тук, в нашите политически страсти?

– Много е объркано. През 1994 г., когато Радичков се е видял с френския президент, при втората му среща на въпрос на президента Радичков отговаря: „Аз се чувствам като муха в супа”. Българската външна политика, за съжаление, е като муха в супа. Объркана, удавена, не знае накъде да поеме.И това има своето обяснение.

Ние имаме нестабилна вътрешна среда, не можем да намерим допирните точки вътре. И ако се върнем на плоскостта на прагматичната политика, ние нямаме обща позиция, тази четворна коалиция, по Северна Македония, нямаме обща позиция по Украйна, а това е минимумът – коалиционните партньори да намерят допирни точки, за да убедят и опозицията, а оттам и обществото в правотата на собствените си решения.

Един много бележит американски дипломат беше казал: „Когато излезеш на улицата да играеш футбол или ръгби, си длъжен да играеш с всички деца”. Това е полето. Същото е и в политиката. Могат да се харесват, да не се харесват, но когато излязат на политическия терен, те са длъжни да играят с всички.

– Само че ние в България чуваме: с този няма да бъда, с онзи няма да бъда. Как ще се направи правителство след изборите?

– Това ни води до дъно!Наистина очаквам този път да бъде по-различно. Не да върнат офертата на гражданите, а българските политици да се опитат да построят един национален консенсус с визия, с мисъл, с професионалисти, които да застанат зад тази платформа. И не е обикновено голословие, когато се каже, че трябва да има ценностно мнозинство, аз виждам как това функционира в ЕС.

Аз мога да се разбера с ЕНП и със социалистите и демократите в ЕС, защото изповядваме определени ценности. Знам какви са границите на тяхното политическо търпение и докъде биха стигнали в правенето на компромиси, но те също знаят какво е моето поведение и отношение по определени въпроси. Когато всичко това се изказва на глас, има едно открито отношение към проблемите и се застане с професионализъм и аргументи, мисля, че България може да намери своето място.

– Говорите за открита политика. В България като че ли политиците не са искрени, не са откровени в отношенията си с останалите политически субекти. Това как изглежда навън?

– По дефиниция политиката трябва да е публична работа. От друга страна, в последните години у нас има кръгове, които създават внушението, че политиката се прави някъде другаде, не през институциите, не през легитимните органи на страната. Това има своето негативно отражение в Европа – очернянето. И ще трябва всички да изпием горчивата чаша на това.

И едни, които казваха, че България е ограбена, пленена държава, която не може да се освободи от някои зависимости, днес казват, че трябва да е част от Шенген. Някакси двете неща са различни. Не може да обясняваш на Германия, на Франция, на Дания колко ниски стандарти по отношение на демокрация, на върховенство на правото имаш. Едва ли не всичко е зачеркнато, целият цивилизационен модел, тези 30 години опит са зачеркнати, всичко е било грешно, животът започва от тях и политиката, а в същото време да искаш да бъдеш взет на сериозно. Това не се случва така.

– Лъжата в политиката, която в последните години сякаш ни затрупва. Ние не можем да отсеем къде е здравото зрънце.

– За съжаление, лъжата се превърна в политически инструмент. Лъже се много на едро, лъже се много ненужно.Трябва да се доверим на здравия разум на гражданите, на техния здрав инстинкт, на волята им да дадат доверието си на най-подходящите.

– И в това противопоставяне, в тази агресия като че ли убиваме човека в себе си, около себе си. Как да изпълним със съдържание думата „заедност”?

– Да положим усилия. Интеграцията не е едностранен процес. Ако има една подадена ръка, трябва да има още една да я поеме, да я стисне. Да положим усилия целият национален капитал, целият ресурс на страната да се обедини около национални каузи, да намерим новият дневен ред на страната. Днес повече от всякога имаме нужда от това. трябва да отидем на едно ново ниво на целеполагане, не на прераждане, не на възраждане на България, каквито цели чувам. България има своето миналото, богатство, своя принос към цивилизацията, но ние трябва да намерим новия момент в политиката.

– Кога Ви е било най-трудно в политиката?

– Темата Северна Македония беше трудна, ако говорим за по-кратък период от време. Иначе, съм имал трудни периоди безспорно като всеки един човек. Понякога се затварям в себе си, някой биха казали, че това е егоистичен подход, но на мен ми помага.

– На кого дължите най-много в политиката, в кариерата?

– На приятелите си, с които тръгнахме по този път. На семейството, което ме подкрепя. Не бих постигнал всичко това, ако нямах здраво семейство, което да вярва в това, което правя. На моите учители в политиката, а те не са един или двама, но безспорно на г-н Доган, който даде този път с универсалната формулировка, ще се опитам да го цитирам: „Младежката организация е културният път за европейско развитие”.
Ние се развиваме. Кодът на ДПС е развитие. Не разчитаме на постигнатото вчера, вярваме, че да бъдем добри, трябва да работим много повече от вчерашния ден за утрешния ден и да го правим заедно. Ключовото понятие наистина е „заедно”.

– Посланието Ви към политиците днес, на прага на новата кампания.
– Да проявят мъдрост, но също така да не се задълбочават в теми, които не са част от дневния ред на обществото. България трябва да решава тежки проблеми и е време политиците да се върнат там, където им е мястото, всеки е добър в това, което прави и аз им го пожелавам, професията си, призванието си, но призванието на политиците е да възстановят доверието в институциите и в политиката като цяло. Гражданите очакват това.