Илхан Кючюк: Езикът на омразата е най-силен от края на II световна война, това е опасно за целостта на ЕС

Интервю за 24 часа

Г-н Кючюк, наближават изборите за Европейски парламент, каква е вашата прогноза – ще вземе ли връх нарастващият популизъм и ще доведе ли това до големи трусове в системните партии?

Истината е болезнена – ако искаме да преборим популизма трябва да я признаем. Милиони хора в Европа днес са недоволни и отричат системата, в която бяха вкарани от политическата класа. Те са силно разделени и не вярват, че ЕС е способен да решава техните проблеми. Трябва да покажем на всички тези хора, че Европа е способна да действа в интерес на гражданите и да взима важни решения за своето бъдеще. В противен случай, свободата и солидарността, които всички много лесно приехме за даденост, ще продължат да бъдат под обстрел. Aко трябва да обобщя с едно изречение – предстоящите европейски избори ще бъдат битка между тези, които искат повече интеграция, и тези, които искат Европа на националните граници. Втората битка ще бъде между прогресивните сили и до болка познатото статукво.

 ДПС често говори за езика на омразата на българския политически терен. Доколко е силен той и в Европа?

 Случващото се в Европа е отражение на политическите реалности в държавите членки. Езикът на омразата присъства във всички европейски общества и е в най-високата си точка от края на Втората световна война. Намирам това за изключително опасна тенденция за целостта на ЕС. Виждаме, че дори в Холандия и Франция, едни от най-отворените и толерантни държави в света, се наблюдават стряскащи проявления на език на омразата. Няма бързо лечение на тази социална болест. Нужни са усилията на цялото общество.

И Брюксел, и политици у нас се опасяват от хибридни атаки около евроизборите. Може ли наистина вотът на европейските граждани да бъде изкривен?

Атаките на изборите и изборните кампании най-често се разделят на две основни категории: базирани на технологии и базирани на поведение. Първата категория включва кибератаки, които манипулират избирателния процес или технологията за гласуване, за да се промени броят на гласоподавателите или броят на гласовете. Пример за втората категория е езикът на омразата в интернет, който има за цел да настрои обществото и да го отклони от същинския дебат за политика. В рамките на този мандат ние предложихме редица мерки, които да ограничат влиянието на трети страни върху изборния процес, но това далеч не означава, че прозрачността e гарантирана, а кибератаките са мит. Президентът Макрон отива по-надалеч, предлагайки Европейска агенция за защита на демокрациите, която да се бори срещу кибератаките и манипулациите.

Как ще се отрази Брекзит на следващия ЕП и на групата на либералите в частност?

Първо трябва да видим как ще приключи Брекзит.
Към момента това, което е ясно, е, че следващият парламент ще бъде намален от 751 на 705 места. Това няма да се отрази на броя евродепутати от България. По подобен начин стои и въпросът за групата на либералите, тъй като имаме само един евродепутат от Великобритания. Големите губещи в парламентарното мнозинство от Брекзит обаче ще бъдат групата на европейските консерватори, ядрото на която е съставено от британски евродепутати, и групата на социалистите, в която към момента членуват 19 евродепутати от лейбъристката партия.

Има ли шанс за обединение на Европа около реформата, лансирана от президента Макрон? У нас бизнесът вече се изказа скептично. Това може да активизира гражданите за участие в евроизборите, или напротив – да уплаши и отблъсне някои от тях?

 Приветствам плана на президента Макрон за „европейско възраждане“ в по-голямата му част. В действителност, този документ е естественото продължение на подписания преди време в Аахен договор между Франция и Германия, който очерта новата писта на европейската интеграция. Разбира се, много от предложенията тепърва трябва да бъдат детайлно анализирани. Приемам текста като една от отправните точки за дебат.

С кого ще си партнира групата на АЛДЕ в следващия ЕП – възможна ли е голяма коалиция с левицата, за каквато вече говори президентът на ПЕС Сергей Станишев?

 Европейските избори предвещават голямо разклащане на Европейския парламент. Според проучванията, за първи път от 40 години на преки избори, „Голямата коалиция“ на дясноцентристите и лявоцентристите, която управлява институцията, ще загуби мнозинството си. При всички случаи ще трябва да се потърси едно по-широко съгласие, включващо и АЛДЕ.

За първи път Младежкото ДПС ще бъде домакин на конгреса на световната либерална организация ИФЛАРИ. Какви са очакванията ви от форума, който ще се проведе и само месец преди старта на предизборната кампания у нас?

 Младежкото ДПС има дълга история на ползотворно сътрудничество с IFLRY. Младите хора на ДПС винаги са провъзгласявали основните човешки права и свободи като своя политическа философия и отричат всяка форма на дискриминация. Младежко ДПС е най-голямата младежка либерална организация в Европа и през годините с работата си получихме високо признание и в международните либерални организации. За нас това не са елитарни позиции, а възможност да участваме във формирането на дневния ред на младите хора по света. И именно Генералната асамблея на Международната федерация на либералната младеж, която ще се проведе този месец в София, е една такава възможност. За съжаление, нашето поколение живее в несигурни времена и ние трябва да намерим общи решения на глобалните предизвикателства. Младите хора искаме да работим заедно и да търсим решение как да гарантираме по-доброто бъдеще.

Кога ще бъде готова листата на ДПС и как ще запазите сегашните си 4 мандата и в новия ЕП?

В ДПС имаме ясно разписани правила и критерии за номинации, които минават през всички партийни структури. Процедурата вече е в ход. До края на месец март разширените заседания на областните съвети на ДПС ще номинират кандидатите, отговарящи на съответните критерии, след което те ще бъдат предложени в Централния предизборен щаб на партията.

Да очакваме ли нови лица в нея и кой ще е водач?

Предстои да разберем.

Покрай предстоящите евроизбори политическите страсти и в България са много силни. Очаквате ли поведението на БСП – бойкота на парламента и острото противопоставяне на управляващите, да доведе до по-добър резултат на евровота за тях, а оттам и до предсрочни парламентарни избори? 

Не съм привърженик на парламентарния бойкот. Това е типичен политически прийом, присъщ за балканските държави. Виждаме го в Сърбия, Черна Гора, Албания. Знаете че, тази практика у нас беше наложена преди години от ГЕРБ, а сега БСП прави същото. Но какво печели българското общество от това? Опозицията има съществена роля в политическия живот на всяка страна.

Все повече в последните дни си пролича, че ДПС подкрепя правителството в критични моменти. Това обаче не противоречи ли на настояването ви за отстраняване на патриотите от властта?

Страната ни е в тежка политическа криза. За всички е видим провала в редица секторни политики. Ние от ДПС предупреждавахме за този сценарий още при самото съставяне на това ценностно несъвместимо мнозинство. Липсата на визия и адекватна политика е толкова осезаема. България се нуждае от нов подход на управление. ДПС обаче неколкократно заяви, че смяната на властта не трябва да случва по модела „Стани да седна“, а на базата на политическо обединение около група приоритети и програма за ускорено развитие на страната, която да включва ясна визия и цели и те да бъдат спазвани от всяко едно управление.

Кои ще са приоритетите в програмата на ДПС за догонващо икономическо развитие и кога ще е готова тя?

България има нужда от ясна програма, за да се развива, а не просто да стои стабилна, но на дъното в ЕС държава. В ДПС работим точно по такъв проект, защото вече десет години след влизането ни в Европейския съюз продължаваме да сме най-бедната страна по почти всички икономически показатели. Нашата програма е плод на двугодишен труд на целия актив на партията, на поредица срещи с бизнеса и академичната общност. Тя много скоро ще бъде готова, като целта ни е България да достигне средните европейски стандарти чрез развитие икономиката на знанието, високите технологии и зелената икономика. И целият този процес да се базира на „Платформата за открито управление“, която да преобразува ролята на гражданите от наблюдатели на социалните процеси в активни участници във властовата система на държавата.

Със смяната на името на Македония се отключи процеса по преговорите за присъединяване, подписан бе и протокола за присъединяване към НАТО – от ДПС отдавна сте радетели за евроатлантическото бъдеще на Западните Балкани – оптимист ли сте сега за този процес? Трябва ли да ни притеснява напрежението в Косово?

Ние винаги сме подкрепяли интеграцията на  Балканите в НАТО и ЕС. Това е възможно,  когато, на първо място, всички държави от региона решат откритите си двустранни въпроси. Гърция и Македония осъществиха дългоочакван исторически пробив и сега вратата към НАТО и ЕС е отворена пред македонския народ. Разбира се, както за Република Северна Македония, така и за всички държави от региона пътят ще е дълъг.

Тази публикация е достъпна и на следните езици: Английски