Илхан Кючюк: Задълбочаването на европейската интеграция е правилният път, по който трябва да вървим

Конференцията за бъдещето на Европа трябва да промени ЕС така, че да служи по-ефективно на своите граждани

Г-н Кючюк, Темата за бъдещето на Европа е като че ли вечна. Жискар д Естен направи много в тази насока като председател на Конвента за Европа, въпреки че предлаганата Конституция на ЕС беше бламирана в референдумите, проведени в Нидерландия и Франция. Предстои официалното откриване и провеждането на Конференция за бъдещето на Европа, чието стартиране, за съжаление, се забави основно поради корона кризата, но и заради различия във вижданията на основните европейски институции. По повод Конференцията възникват поредица от въпроси, по които бих искала да потърся Вашето мнение. Какво очаквате да постигне Конференцията?

Кючюк: В най-общ план очакванията на всички са Конференцията да промени Европейския съюз така, че да служи по-ефективно на своите граждани и да играе по-значима роля на глобалната сцена. И то как? Като дадем думата на гражданите, да заявят в каква Европа искат да живеят. Разговорът е важен за това какво предстои през следващите месеци и година, защото не трябва да оставаме само на плоскостта на добрите политически послания, а всяко кътче на ЕС трябва да даде своя принос и да представи вижданията си по всяка тема, която счита за важна за бъдещето на ЕС. Защото, съгласете се, закъснелият старт на Конференцията, поради COVID пандемията, не отмени факта, че Европа трябва да бъде променена час по-скоро.

Какъв модел на ЕС би бил най-жизнеспособен?

Кючюк: Моделът, по който се развива Европейският съюз е достатъчно жизнеспособен сам по себе си. По мое мнение кардинални промени във фундамента на ЕС не трябва да бъдат правени, но ни спъват детайли, които ако бъдат преодолени, ще ни дадат нужното развитие. Какво имам предвид – редица политически кризи доказаха, че някои елементи при вземането на решения не функционират по най-добрия начин и са в ущърб на европейските граждани. Много често на ключови гласувания в Съвета,  за които е необходимо абсолютното мнозинство, то се използва като политически блокаж или политически шантаж от някои държави членки. Смятам, че е дошъл моментът, по време на Конференцията за бъдещето на Европа, да бъде преосмислен  механизмът на вземане на решения, защото през последните години той неведнъж ни доказа, че е ахилесовата пета на Европейския съюз.

В Съвместната декларация на трите основни европейски институции, за Конференцията за бъдещето на Европа, са изброени главните теми, които следва да бъдат основа за дебата. Вие бихте ли добавили въпрос, който считате, че е важен и който също може да има значение за бъдещето на европейския проект?

Кючюк: Всяка тема от борбата  с  изменението  на климата,  цифровата трансформация на Европа до икономиката в интерес на хората, социалната справедливост, принципите на правовата държава или глобалната роля на ЕС е важна и на нея трябва да бъде отделено специално внимание. Доста често се поставят тези въпроси в нашето ежедневие и от време на време се дават идеи за различни форми на съюзи. Имаме почти изграден енергиен съюз, почти изграден банков съюз. За мен много важна тема обаче е не конкретна секторна политика, а как да бъдат включени граждани в процеса на вземане на решения на европейско ниво, защото процесът на отчуждаване на гражданите, като цяло от политиката, се вижда ясно през последните години. Наблюдава се едно отдалечаване от европейските институции, а кризите ни показаха, че Европа е решението освен на ценностните въпроси, но и на кризисните ситуации. Индивидуалният национален подход не може да бъде отговорът на нашето време. Нали не си представяте, че в една толкова динамична световна среда, България като средна по големина, в сравнение с големите, дори малка държава, би успяла да се пребори за ваксини. И то да бъдат солидарно разпределени.  А така, когато  Европейската комисия преговаря от името на всички, доста по-лесно се получават нещата.

Вие лично и чрез офисите си у нас, поддържате връзка с избирателите си. Смятате ли, че Конференцията за бъдещето на Европа ще привлече вниманието на българските граждани, а и не само, особено в тази сложна ситуация, свързана с корона кризата? Има ли опасност Конференцията да се превърне в организирано мероприятие, което само да се отчете като успех? Какви трябва да бъдат стимулите, „примамките“ за по-широко гражданско участие, каквато всъщност е целта на Конференцията?

Кючюк: COVID кризата ни научи да сме по-адаптивни към различни ситуации, такъв е и случаят с Конференцията за бъдещето на Европа. Ние трябва да я направим възможно най-оживена, като експериментираме с цифрови платформи, колкото е възможно повече. Създаването на нова, многоезична дигитална платформа ще даде възможност на гражданите да представят своите идеи, да коментират идеите на други хора, да създават и участват в събития. Добре би било и България да има своето мнение как иска да вижда ЕС. Добре е България да промотира и идеята за Западните Балкани, особено тези, които имат статут  на кандидат-член, да имат активна роля в Конференцията за бъдещето на Европа, защото тя не е за днешна Европа, а за една бъдеща Европа, в която ние безспорно виждаме и страните от Западните Балкани.

Как ЕС може да засили позицията си на световен политически лидер? Достатъчно ли е използването на т.нар. „мека сила“? Мислите ли, че ще има различия в подходите на страните и гражданите от т.нар „стара“ и „нова“ Европа?

Кючюк: Има различни виждания на държавите членки за това как трябва да се развива на световната сцена Европейският съюз, който винаги се е възприемал като „мека сила“, насърчаваща демокрацията и основните права. За съжаление, през последните години светът заживя в силно обострена геополитическа обстановка и борба за глобално надмощие. Това ни задължава да вземем в собствени ръце гарантирането на европейската сигурност, още повече, че COVD кризата дълбоко разтърси международната сцена, показвайки нестабилността на отделните държави, които се справят самостоятелно. Считам, че изграждането на единен отбранителен съюз, който да оперира под шапката на НАТО, в комбинация с „меката сила“, която ЕС винаги е насърчавала, ще гарантират нашето солидно присъствие на глобалната сцена и ще ни утвърдят като световен политически лидер.

Темата за разширяването на ЕС не е включена експлицитно в обявената тематика на Конференцията. Каква е причината за това, според Вас?

Кючюк: Не бих казал, че темата за разширяването не е засегната и на нея няма да се обърне специално внимание.  Все пак с колеги евродепутати работихме активно за това страните от Западните Балкани да участват в Конференцията и те получиха тази възможност. По-скоро контекстът на тематиката е заложен така, че да могат да се засегнат максимален брой теми, а не да бъдат вкарани гражданите в една определена рамка, в която спектърът на предложения да бъде силно ограничен.

Смятате ли, че има, както твърдят политически анализатори, борба между либералния модел на развитие на ЕС и модела на националните държави, обединени в по-хлабав икономически и политически съюз?

Кючюк: Този спор винаги е присъствал в ЕС, но в един все по-бурен свят, характеризиращ се със засилване на търговската конкуренция между основните икономики и бързо променящи се и развиващи се технологични държави, Европа често се разглежда като по-слабата страна. Ето защо, за мен няма спор, че задълбочаването на европейската интеграция е правилният път, по който трябва да вървим, за да сме конкуренти икономически и технологично. Постигането на по-нататъшна реформа в архитектурата на европейския икономически и паричен съюз е от съществено значение за осъществяването на тази цел, а това няма как да се случи, лансирайки модела на националните държави.

Как медиите могат да допринесат за успеха на Конференцията за бъдещето на Европа ?

Кючюк: Конференцията за бъдещето на Европа ще бъде уникална възможност за всички европейски граждани и за нашето гражданско общество. Затова призовавам повече български граждани да вземат участие и да изразят своето мнение. Медиите ще играят ключова роля за успеха на Конференцията като популяризират събитията и информират гражданите за случващото се.

Тази публикация е достъпна и на следните езици: Английски