Кючюк: Добросъседството е неизменна част от преговорната рамка със Северна Македония
юли 7, 2020
Кючюк: Очаквам стабилно мнозинство в Северна Македония
юли 21, 2020

Илхан Кючюк за Еuropost: Спешно трябва да се постигне споразумение за собствените ресурси на Съюза

Налице е общото разбиране, че инструментът Next Generation EU трябва да се основава на зеления и дигитален преход

 

Г-н Кючюк, Европейската комисия представи миналата седмица проекти на рамките за преговори за Албания и Северна Македония. Как оценявате тези предложения и считате ли, че Съветът ще им даде скоро зелена светлина?

Предложените два проекта на преговорни рамки са поредната важна стъпка в процеса на разширяване за Северна Македония и Албания. Те представляват изходните точки, върху които Съвета трябва да намери компромис, по това какви ще са насоките и принципите на преговорите за присъединяване с всяка страна кандидатка. Подходът е базиран на новата методология за разширяване на ЕС, която цели да направи процеса по-надежден, по-предсказуем и по-ориентиран политически, като същевременно се гарантира, че страните напредват в преговорите въз основа на собствените си заслуги.  Това ме кара да съм позитивно настроен, че скоро ще видим и положително развитие от страна на Съвета. Още повече, че въпреки трудната ситуация, в която Германия поема европейското председателство, тя не отхвърли разширяването от своите приоритети.

Наскоро в съвместно изявление с ваши колеги депутати от С&Д и ЕНП  казахте, че изборите в Северна Македония са решаващ тест за демократична зрялост. Предвещава ли някакви трусове предизборната кампания в страната?

Следя отблизо предизборната кампания в Северна Македония и съм впечатлен от нейната динамика и усилията на отделните партии и кандидати да информират и мобилизират избирателите. Вотът на 15 юли ще е решаващ демократичен тест за гражданите на Северна Македония, защото фундаменталният въпрос между политическите сили в тази кампания е дали страната трябва да се върне 3 години назад. Една част от политическия елит поддържа тази теза. Другата, настоява, че ЕС е бъдещето на страната и в негово име се демонстрира силен политически кураж за подписване на историческите споразумения с България и Гърция, и се провеждат реформи за следващите поколения. Не мога да предвидя резултата от изборите, но силно се надявам, че след тях ще се сформира едно стабилно мнозинство, което ще може да носи политическа отговорност и ще има ясни приоритети, свързани с европейското бъдеще на страната.

Кога според Вас е реалистично да се проведат първите междуправителствени конференции, с които всъщност ще се даде старт на преговорите и могат ли страните-кандидатки да ускорят или забавят този процес?

Процесът върви по две направления. За да се проведат първите междуправителствени конференции до края на годината, държавите-членки е необходимо да приемат текстовете на рамките възможно най-скоро и същевременно, Северна Македония и Албания да подготвят тяхната част.  В случая с Албания има няколко предварително посочени реформи за изпълнение, но и албанското правителство и новото такова в Северна Македония, трябва да изготвят своя пътна карта за присъединяване въз основа на широк политически консенсус. Все пак, крайната цел е двете държави да приемат в цялост достиженията на правото на ЕС и да осигурят пълното му прилагане и изпълнение след присъединяването.

 След броени дни предстои важно заседание на европейските лидери, на което трябва да се вземе решение за следващия дългосрочен бюджет на ЕС, в който е включен и новия инструмент Next Generation EU. Очаквате ли да се вземе решение на тази среща, предвид разногласията между страните?

Европейската комисия излезе със сериозно предложение за възстановяване и дългосрочен бюджет, надхвърляйки доста смели очаквания. Общото усещане обаче е, че на този етап, разделителните линии между държавите са трудно преодолими и едва ли ще се намери консенсус на предстоящия Съвет. Налице е общото разбиране, че инструментът Next Generation EU трябва да се основава на зеления и дигитален преход на континента. Държавите бенефициенти трябва да предприемат необходимите мерки, за да направят икономиките си конкурентоспособни и публичните финанси устойчиви, но липсва съгласие как да се случи това. Въпросът за повече грантове или повече заеми е важен, но не е ли по-важен въпросът за европейската солидарност и способни ли сме да излезем от тази криза като едно семейство? Ситуацията много напомня на мигрантската криза, по която и до днес не можем да намерим консенсус за общ европейски подход. Надявам се, че в близките дни председателите на Съвета и Комисията ще използват всички свои ресурси, за да променят статуквото и да сближат позициите на държавите-членки и в крайна сметка, срещата на върха да произведе един положителен резултат.

 На какви отстъпки е готов Парламентът при гласуването на бюджета и къде са червените линии за компромисите в това отношение, поставени от Вашата група „Обнови Европа“?

Европейският парламент ясно заяви своята позиция, че всяко отстъпление от  предварително предложения, от Европейската комисия, план е неприемлив и трудно би подкрепил подобен европейски бюджет. Паралелно с това смятаме, че е крайно необходимо, дори спешно да се постигне споразумение за собствените ресурси на Съюза и да се гласува законодателство, защото те ще са основен бъдещ финансов инструмент.

За групата “Обнови Европа“ червена линия в дебата за това как да се проектира европейският бюджет е обвързването му с върховенството на закона. Ние твърдо настояваме да поставим нашите европейски ценности в основата на бюджета на ЕС, като въведем клауза за механизъм за правова държава, приложима за цялата МФР за 2021-2027 г., като се суспендира финансирането за държави, които се отклоняват от европейския път.

Приключва ли битката с гласуването в пленарна зала на спорния пакет „Мобилност 1“, който ще изхвърли от пазара на превози хиляди фирми от България, Полша, Румъния, Унгария и други страни?

В краткосрочен план ще очакваме Европейската комисия да направи законодателна оценка на въздействието, каквато заявка има за септември. Ако тя също отчете, това което посочват докладите на различни институти – че разпоредбите за връщане на превозното средство ще доведат до повишаване на въглеродните емисии и натоварване на пътни артерии, ще настояваме да бъде предложено ново изменение на регулацията. В дългосрочен план българското правителство би могло да отправи искане за отмяна на законодателните актове пред Съда на ЕС – Литва и Полша вече заявиха такова намерение.

Като евродепутат, спомняте ли си друг такъв случай на грубо незачитане на аргументите на засегнатите страни и налагане на протекционистични и дискриминационни разпоредби спрямо периферните държави от ЕС?

В Европейските институции по всеки по-противоречив въпрос трудно се постига консенсус. Много често държавите извоюват своите цели, защото имат обща единна политика в рамките на Съвета и Европейския парламент. За съжаление, не такъв беше случаят с пакета „Мобилност“. Не се възползвахме  в значителна степен от предимството, което имахме в Съвета и то точно по време на българското председателство. За нас след това в Европейския парламент стана изключително трудно да променим посоката, по която се развиха нещата. Въпреки, че вложихме огромни усилия с колегите от всички политически групи и по някои отделни точни постигнахме частичен успех, крайният резултат е налице.

Следите отблизо и преговорите между ЕС и Обединеното кралство. Притеснен ли сте от липсата на напредък в разговорите шест месеца преди края на преходния период?

Сигналите, които идват от Великобритания е, че приключване на преходния период без споразумение е по-вероятният сценарий. Такива са вече и нагласите в ЕС. Разбира се, преговорите далеч не са приключили. Все още има шанс да се намери решение, което устройва и двете страни, но е крайно време Великобритания да осъзнае, че доброволно напусна Европейския съюз и няма как избирателно да се възползва от привилегиите, които той предоставя в рамките на единния пазар. За нас, 27-те държави-членки, екосистемата на единия пазар е неприкосновена и тя носи задължения след себе си. Ние сме единни, че няма как да се съгласим на сделка без равнопоставеност и гаранции за честна търговия и конкуренция, която не защитава интересите на бизнеса, на нашите земеделци и на всички европейски граждани.

 „Обнови Европа“ е инициатор на Европейски алианс за зелено възстановяване, който обедини политици, бизнес лидери, синдикати, неправителствени организации и мозъчни тръстове. Какви конкретни задачи си поставя тона обединение?

В разгара на COVID-19 пандемията определена група политици се опитаха да използват здравната и икономическа криза, за да поставят бъдещето на зелената сделка под въпрос. Този общоевропейски призив за мобилизиране на зелени инвестиции и изграждането на планове за възстановяване и трансформация дойде в най-подходящия момент, защото показа, че въпреки трудната ситуация, гражданското общество, бизнесът и политиците са обединени в борбата срещу изменението на климата и биоразнообразието. Вървим в правилна посока като буквално преди дни комисията по регионално развитие на Европейския парламент прие един от политическите приоритети на Обнови Европа, а именно доклада за Фонд за справедлив преход (JTF). Този ключов инструмент за постигане на климатична неутралност ще осигури справедлив преход за регионите, изправени пред предизвикателства свързани с тяхната зависимост от изкопаеми горива.

Пандемията от коронавируса постави на изпитание всички. Справи ли ЕС в тази ситуация и как може да се обясни фактът, че Европа, която притежава най-развитата обществена здравна инфраструктура в света, беше толкова силно засегната? 

Пандемията се превърна в стрес-тест за Европейския съюз и изкара на преден план колко неподготвена е Европа за реагиране в подобни ситуации. Отделните държави-членки разполагат с развити обществени здравни структури, но факта, че здравеопазването е национална компетенция ги мотивира да възприемат индивидуалния подход за борба с вирус, който има трансгранични измерения. Видяхме хаоса, който настъпи: затворени граници, отсъствие на координиран подход и липса на солидарност. От друга страна, Европа плати и прекалено висока цена за използването на привидно евтина работна ръка и внасянето на медицински и санитарни консумативи от Китай. Сега вече търсим варианти как да върнем производството обратно в Европа, за да имаме по-добра подготовка. Трябва да се поучим от този горчив опит, който натрупахме с COVID-19 и да работим заедно, за да положим основите и гарантираме, че ЕС ще може по-добре да отговори по общ и координиран начин на бъдещите здравни кризи.

Как новият коронавирус променя дневния ред на Европа и ще се чуе ли мнението на европейските граждани какви да бъдат новите приоритети?

Предстои конференция за бъдещето на ЕС. Десет години след влизането в сила на Договора от Лисабон и 70 години след Декларацията на Шуман е време да погледнем критично върху състоянието на нашата европейска демокрация и процесите по вземане на решения. Коронакризата е поредният аргумент в тази посока, а не пречка. Тя ясно ни показа, че Европа далеч не е завършен проект и има нужда от рестарт. Светът се променя и геополитическите пластове се разместват. Ако не искаме да останем пристиснати между глобалните актьори, се нуждаем от друг Европейски съюз. Съюз, който ще е способен да защити интересите на нашите граждани. Сегашният не е подходящ за целта.

Тази публикация е достъпна и на следните езици: Английски