Евродепутатите на ДПС гласуваха за амбициозен бюджет на ЕС и незабавно финансиране на стратегията за възстановяване
май 15, 2020

Илхан Кючюк: Коронакризата постави ЕС на кръстопът – да се затвори в националния егоизъм или никой да не бъде изоставен

Г-н Кючюк, вие сте говорител на групата “Обнови Европа” в ЕП за Западните Балкани. На последното заседание на Европейския съвет бе решено да се отпуснат 3,3 млрд. евро на Западните Балкани да се справят с последствията от пандемията от COVID-19. ЕС обаче се съсредоточи върху социално-икономическите мерки, но не обсъди в конкретика евентуална дата за старта на преговорите за членство на Северна Македония и Албания. Защо?

Съветът в Загреб потвърди европейската перспектива пред страните от Западните Балкани и това е ясен сигнал по време на тежка криза. Когато светът се намира в период на глобална карантина Европа показа, че се отваря към страните от региона. Извън целевата помощ за справяне с последствията от COVID-19, ЕК подготвя и амбициозен икономически пакет. Идеята е шестте държави да бъдат включени в един много ранен етап във водещите инициативи на ЕС, така че, те не просто да бъдат пасивни наблюдатели, а заедно да изграждаме нова Европа. И да добавя нещо важно. Става дума за включването им в дигиталната и екологичната трансформация на света.

От друга страна те имат и своето място на конференцията за бъдещето на ЕС.

Предстои през юни Европейската комисия да излезе с работна преговорна рамка за Северна Македония и Албания, която да бъде одобрена от Европейския съвет, за да се свикат междуправителствени конференции, на които ще се определи формално датата за начало на преговори.

Вие сте докладчик за Северна Македония, кажете кога се очаква дата за преговори и има ли условия, които страната трябва да изпълни, за да я получи? Ето, наложи се Брюксел да призовава Скопие да прилага двустранните споразумения с Гърция и България.

През последните години Република Северна Македония постигна голям напредък по пътя си към НАТО и Европейския съюз. Политиците там извървяха не лек път, успяха да намерят обществен консенсус по много тежки въпроси. Видяхме и как всяка една от политическите сили в парламента направи компромис със собствените си позиции. Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България и Споразумението от Преспа са част от тези усилия. Представителите на европейските институции винаги са казвали, че е наложително да се спазват и двата договора. Такава е била и изразяваната пред мен, официална позиция на Скопие. Двата документа са се изтъквали, като исторически успех на македонската външна политика, който отваря пътя на страната към НАТО и ЕС. Сега, пред Северна Македония предстоят важни парламентарни избори, които да покрият очакванията на международната общност за демократичност.

Антибългарската реторика в Северна Македония отново набра скорост. В предизборната кампания страната ни дори бе определена като фашистка“, защото не спасила и македонските евреи. Между двете държави има много неизчистени исторически спорове, правилна ли е позицията на България и какви условия трябва да поставим срещу подкрепата си за Северна Македония?

България и Северна Македония са съседни, приятелски държави, споделящи обща история, вярвам и общо бъдеще в рамките на ЕС. През последните седмици бяха изречени тежки думи, а както знаем думите имат продължителна давност в политиката. Не бива с лека ръка да бъде зачеркнато всичко, което беше постигнато. Не можем винаги да се връщаме и към изходната точка. По всяка вероятност ще бъдат търсени общи формулировки. Именно за това беше създадена и съвместната историческа комисия. Смятам, че е в интерес на всички е комисия да продължи да работи. А политиците да продължат да създават среда за икономически, културни и човешки контакти. Казвам това не като политик, а като човек мислещ за едно общо бъдеще.

Да ви върна на коронакризата как се справя с нея България на фона на останалите европейски държави?

До тук действията бяха своевременни и адекватни. България вложи много усилия за защита на човешкия живот и добрите резултати са налице. Виждаме, че доста по-солидни и добре организирани здравни системи от нашата се задъхват. Кой би предположил, че държави като САЩ, Италия, Испания, Франция и Великобритания ще понесат такива човешки загуби. Сега, когато Европа и светът вървят към нова фаза, а именно разхлабване на мерките и връщане към нормалното социално и икономическо функциониране на обществото е много важно правителството да вземе правилните решения, за да отговори адекватно на тежките и дълбоки последици от COVID-19.

Във времена като днешните няма място за лично его и тясно партийни интереси. Трябва да се подкрепя всяко едно предложение, което е добро за хората.

Чуват се обаче критики, че правителството държи хората в страх, действа на парче, хаотично и без ясен план за излизане от кризата. Така ли е според вас?

Хроничен проблем на тази власт е да работи на принципа „проба-грешка“. И за това ние сме предупреждавали многократно. Не е от вчера и констатацията ни, че не могат да управляват цялостно кризи, а само определени етапи от тях.

В определени моменти имаше разнопосочни послания, които объркваха хората.

Цялата тази криза ще помогне да разчитаме на собствената си дисциплина. Това е нещото, което ни предстои.

А как коронакризата промени ЕС и какво е бъдещето на съюза?

Коронакризата постави ЕС пред поредния кръстопът. Изборът е дали да се затвори в националния егоизъм или да изпълни със съдържание израза: „Никой няма да бъде изоставен!” Солидарността не бива да е просто красива фраза използвана в европейския дебат. Все по-неизбежна става и темата: Дали Съюзът ще продължава да бъде просто сбор от държави или ще премине към по-силна федерализация. По тези въпроси България също е добре да се произнесе.

Гражданите с право очакват повече от Европейския съюз, но в същото време Брюксел може да направи толкова, колкото са му позволили националните държави.

Кризата разбърка и финансовите сметки на много държави. Кажете как върви икономическото възстановяване на ЕС?

Европейският съюз ще се възстанови. Въпросът е това да стане убедително, а не със сгрешените икономически модели и изоставащия технологичен напредък. Ускорено развитие, което може да стане чрез инвестирането в устойчиви мерки за развитие, включително мерки за „зелено“ възстановяване на икономиката. И мерки в посока на постигане на стратегическа автономност и технологичен суверенитет. Очаквам и напредък в цифровите технологии. С тези мотиви, с моите колеги от ДПС подкрепихме резолюцията на ЕП миналата седмица. Кризата е възможност да променим Европа. Само така имаме шанс да изпълним желанието на милиони хора за един по-добър живот в рамките на Европейския съюз.

Правителството отново задвижи процедурите по пътя на България към еврозоната. Какви са шансовете ни и кога очаквате да бъдем приети?

Няма точен отговор на този въпрос. Можем да се вгледаме в опита на различни страни. На някои държави им трябваха пет-шест, на други осем-девет години. Членството в Еврозоната и Шенгенското пространство е въпрос и на доверие. Но предлагам, позволете този израз, “да не слагаме каруцата пред коня”, а разумно и аргументирано да отстояваме постигнатото до днес.

Тази публикация е достъпна и на следните езици: Английски