Илхан Кючюк: Предстоящите избори ще очертаят европейската перспектива за Северна Македония

Първата половина на тази година е изпълнена със събития, които имат потенциала да окажат значително влияние върху европейската перспектива за Западните Балкани  – от преразглеждането на решението за Северна Македония и Албания и новата методология за разширяването до срещата на върха в Загреб през месец май. През 2020 ще се проведат и значими избори, като първата държава, която ще проведе такива ще бъде Северна Македония, на 12 април. Разговаряхме за взаимовръзката между събитията в Брюксел, Страсбург и Скопие и за това колко те могат да повлияят на процеса по разширяване с постоянния докладчик на Европейския парламент за Северна Македония, Илхан Кючюк („Обнови Европа“).

Европейски Западни Балкани: предсрочните избори в Северна Македония наближават, а резултатите от тях са непредвидими. Какви са Вашите очаквания от новото правителство по отношение на процеса по присъединяване към ЕС и регионалните взаимоотношения?

Очаквам от новото правителство да продължи прогреса, който страната демонстрира. Северна Македония положи добра основа като проведе важни реформи в името на членството си в ЕС. Страната направи тежки компромиси, показвайки политическа смелост и визия в името на добросъседските отношения, като нееднократно доказа, че е част от европейското семейство. Именно затова и важността тези избори имат особена важност и те ще очертаят в голяма степен европейската перспектива пред страната.

Из целия регион, опозиционните партии силно критикуват изборните условия, като някои дори бойкотират изборите в държавите си. Не изглежда обаче това да е така в Северна Македония. Как ще оцените способността на страната да проведе свободни и честни избори, особено като с оглед недалечното й минало?

Действително, благодарение на Споразумението от Прзино днес Сверена Македония се различава в това отношение от своете съседи. Хората обаче не трябва да забравят колко са крехки демокрациите на Западните Балкани и колко трудно се постига политически компромис. Той е особено необходим, когато целта е Европейски съюз. Присъединяването към ЕС трябва да бъде национална кауза, а не намерение на една или друга политическа партия. Това изисква всички политици и гражданското общество да оставят настрана своите различия и да се съсредоточат върху общата кауза, а тя винаги минава през провеждането на честни и демократични избори.

Като постоянен докладчик на ЕП, имал ли сте възможността да оцените готовността на Северна Македония да хармонизира правилата си с тези на ЕС след като процесът по присъединяване започне? В кои области ще са налице най-много предизвикателства?

Вече съм втори мандат член на европейския парламент и от 2014г. работя активно по темите на Западните Балкани. До колко бързо една държава ще хармонизира законодателството си с европейското зависи от нейното правителство и скоростта на извършване на реформи. Като човек, който идва от държава, която не толкова отдавна трябваше да премине през преговорите за присъединяване, но и като евродепутат, който има поглед върху региона знам, че предизвикателствата за всички страни са идентични. Съдебна реформа, върховенство на закона и барабата с корупцията винаги са препъни камъка пред всяка една държава-кандидатка за членство.

Групата „Обнови Европа“ в ЕП неотдавна проведе среща с посланиците на държавите от Западните Балкани. Каква е позицията на Групата Ви относо разширяването на ЕС?

Нашата група винаги е следвала ясна и последователна политика по отношение на разширяването като едно от най-успешните достижения на Европейския съюз. Ние твърдо заставаме зад европейската перспектива на региона и тази категорична наша позиция бе препотвърдена по време на срещата ни с шестте посланика на държавите от Западните Балкани. Следващата седмица ще проведем и конференция на високо ниво в Брюксел, на 5-ти и 6-ти февруари. Инициативи като тези ни предоставят възможността да обменим мнения по процеса на присъединяване.

Една от грешките, които ЕС допусна спрямо Западните Балкани през последните години е, че доста често не обръщаше внимание на сигналите, които идваха от там. Процеса на присъединяване се приемаше за акт, наложен от страна на ЕС спрямо дадена държава, който страните трябваше единствено да изпълняват стриктно, точка по точка. Необходимо е да чуем и перспективата на държавите от Западните Балкани за по-нататъшното развитие на процеса на присъединяване, тъй като те са недостатъчно представени в ежедневния дебат за разширяването на ЕС.

Трудно ли е за „Обнови Европа“ да приеме обща позиция по отношение на започването на преговорите по присъединяване със Северна Македония и Албания, имайки предвид, че партията на френския президент Макрон също принадлежи към тази група?

Разбира се, френската делегация има своите предложения. Не бива да ги отхвърляме с лека ръка, само защото не ни харесва начинът, по който бяха представени. Според мен трябва да ги разгледаме в детайли, защото в голямата си част не са лишени от политическа логика. Междувременно и други държави излязоха с предложения за реформи. В рамките на група „Обнови Европа“ имам честта да председателствам работна група за Западните Балкани и политиката на разширяване и докато очакваме предложението за методология на Европейската комисия, вече водим активен дебат за това как трябва да се реформира преговорния процес, но посоката е винаги една. Пълна интеграция в европейското семейство, както на Северна Македония и Албания, така и на всички останали държави от Западните Балкани. Скоро и ще представим своята позиция по отношение на политиката на разширяване.

Мислите ли, че както мнозина очакват ще се стигне до положително решение по този въпрос на Срещата на върха за Западните Балкани през месец май?

Винаги сме поддържали пред държавите от Западните Балкани, че ЕС е строг, но справедлив. Те се убедиха в неговата строгост. Сега трябва да ги убедим и в неговата справедливост. И Европейският парламент и Европейската комисия нееднократно заявиха, че Република Северна Македония е изпълнила всички критерии за започване на преговори с ЕС. Разминаването дойде от Съвета и то заради начина по който се вземат решения там.

За мен този въпрос се превърна в чисто политически, който се обуславя от политическите тенденции и настроения в държавите-членки, а не на база на постигнатите резултати от държавата-кандидатка. Да, предизвикателства все още съществуват и е налице необходимостта от реформи в определени сектори, но въпроса е, докога ЕС ще продължава да представя една окуражаващата картина на ситуацията, а същевременно да демонстрира пасивност към региона? Продължавайки тази политика на положителни послания, но без конкретни действия, само ще допринесе за по-нататъшен спад на настроенията в подкрепа на ЕС и ще обезкуражи истински проевропейски настроените хора. Затова смятам, че повече не можем да правим компромиси и трябва да поправим грешката, която Съвета допусна през октомври 2019г.

Европейският парламент наскоро прие резолюция, в която се посочва, че Конференцията за бъдещето на Европа трябва да намери подход за включване в дискусиите на представители на държавите-кандидатки за членство в ЕС. Има ли някакви насоки по отношение на това как би изглеждало такова включване?

По този въпрос работихме с колеги евродепутати и съм наистина доволен, че в резолюцията влезе текст, които призовава за включването в дискусиите за бъдещето на Европа и представители на страните-кандидатки за членство. Тепърва предстои да се оформи регламента и ролята на всички страни, но няма как да говорим за бъдещето на ЕС и неговата реформа без да хвърлим и поглед към разширяването. Страните, които искат да станат част от европейското семейство, заслужават да участват в този дебат, защото и техните граждани също ще живеят в бъдещия ни общ дом. Конкретното ни предложение ще бъде – на всяка държава, която има статут на държава-кандидат да се предостави статут на наблюдател в Конференцията за бъдещето на ЕС.