Илхан Кючюк пред гръцка медия: Нито една страна в Европа не може да се почувства сигурна. Без сигурност няма свобода

Интервю на евродепутата Илхан Кючюк за гръцката медия iEidiseis.gr.

Г-н Кючюк, на 26 април АЛДЕ, съвместно с Европейски либерален форум(ELF) и Атлантически клуб в България, организират форум в София на тема „Поуките от Украйна: Разширяването на ЕС – противоотрова срещу войната“. Опасявате ли се, че войната може да се пренесе в региона на Западните Балкани и смятате ли, че единственият начин да се избегне това, е да се интегрират страните от региона в ЕС?

Кючюк: Нито една страна в Европа не може да се почувства сигурна, защото базираният на правила ред е застрашен и всички общи принципи на Устава на ООН са нарушени. Всичко се промени след нахлуването на Путин в Украйна. Живеем в различен, по-опасен свят. Просто не можем да приемем стабилността за даденост. Според мен най-добрата гаранция срещу бъдеща война на Западните Балкани е достоверното разширяване на ЕС, което се основава на критериите от Копенхаген и на ясна пътна карта за реформи, които трябва да бъдат извършени от страната кандидатка. Единственото нещо, което ще донесе траен мир в региона, е пълноправното членство на страните, които правят региона. Без „ако“, без „но“! Това ни провокира да организираме форум на високо ниво „ЕС среща Балканите“ в София на 26 април и да докажем, че Западните Балкани са се превърнали в неизбежен императив с оглед осигуряването на безопасно и проспериращо бъдеще на Европа. Няма съмнение, че ЕС е просто непълен без Западните Балкани.

Не представлява ли риск за европейската структура да се интегрират страни, които не отговарят на критериите за членство? Вече бяха изразени негативни критики от някои по-стари държави-членки на ЕС относно голямото разширяване от 2004 г. на няколко държави.

Кючюк: Не трябва да е изненада, ако някои страни имат резерви относно това кой може да се присъедини. Говорим за доверие между народите. Като казах това, напълно отхвърлям идеята, че Европа щеше да бъде по-добре, ако не се беше разширила през 2004 и 2007 г. Къде щяха да бъдат тези държави и ЕС днес, ако бяхме тръгнали отделно? Да не забравяме, че още тогава Путин беше президент на Русия със същите стремежи към бившите съветски страни. Същото важи и за моята родна страна България, която се присъедини съответно към НАТО през 2004 г. и към ЕС по-късно през 2007 г. Знаем, че преговорите за присъединяване са дълги и понякога болезнени. Но присъединяването към ЕС наистина променя начина на управление на страната, заедно с геополитическия пейзаж и картината на сигурността.

Нарушаването на доверието, което наблюдаваме през последните години, особено в Унгария и Полша, идва от липсата на механизми, които имаме, след като една страна се присъедини. Можем да кажем на държавите, че трябва да се придържат към определени правила, за да се присъединят, но какво се случва след това?

Много се обсъждат опитите на някои държави извън ЕС да упражняват влияние в Балканския регион. Русия, Китай, САЩ и Турция се разглеждат като страни, които се опитват да влияят на държави в региона за свои собствени интереси. Колко голям проблем е това за региона и за Европа? 

Кючюк: Не можем да се правим, че не виждаме реалността. Проблемът с чуждата намеса на авторитарните режими съществува и продължава да нараства през последните години, представлявайки една от най-големите заплахи за крехките демокрации в Западните Балкани. Знаем, че китайските и руските инвестиции идват с обвързващи условия. Тази намеса в обществото не е само за пари, тя е преди всичко за политическо влияние. Това е дългосрочна инвестиционна стратегия с одобрение и координация от съответните правителства. Терминът „дипломация в капан на дългове“ съществува с причина. Ето защо смятам, че трябва да подобрим развитието на подобни механизми, да извлечем поуки както от лична гледна точка, така и от гледна точка на ЕС и да подобрим инструментите и действията на ЕС, за да отговорим адекватно на подобни действия от авторитарните режими.

Могат ли тези държави да имат положителен ефект върху развитието на региона, който според данните е един от най-бедните региони в Европа?

Кючюк: „Парите говорят“ не е слоган от холивудските филми. ЕС отдели милиарди евро за насърчаване на устойчивото развитие на Западните Балкани, както и средства за справяне с пандемията и икономическото възстановяване. Но нито една инвестиция не може да надмине дългосрочните ползи, които би донесло членството в ЕС. Ние сме шампиони по демокрация и високо ниво на живот. Европейският съюз процъфтява с причина: той създава устойчива социално-икономическа среда, която се основава на върховенство на закона и ценности. Това осигурява сигурност. Никой друг модел не го гарантира.

Нахлуването на Русия в Украйна постави началото на дебат, че това е война между Запада и Изтока. Вярно ли е това и ако е така, докъде може да доведе това напрежение?

Кючюк: Тези, които се опитват да превърнат тази война в конфронтация между Запада и Изтока, грешат. Не става дума за география. Но това е война на ценностите. Война между либералната демокрация и авторитаризма. Имаме държави, които защитават демокрацията и уважават международната многостранна система, от една страна, и онези, които отстояват автокрацията и насилието, от друга. Това е основната борба. Трябва да направим всичко възможно, за да подкрепим украинския народ в борбата му за свобода и демокрация, независимо дали става дума за по-строги санкции или предоставяне на военна подкрепа за отблъскване на агресора. Само тогава те ще имат силна ръка на масата на преговорите.

Г-н Кючюк, съществува нещо парадоксално – Вие сте български евродепутат и докладчик на ЕС за Северна Македония и точно вашата страна блокира присъединителния път на Северна Македония с ветото си. Колко трудно е това и какво според вас трябва да се направи за преодоляване на проблемите?

Кючюк:  Както знаете, това е проблем, който е важен за мен. Никак не е приятно да виждам, че такъв фундаментален проблем да стои между такива близки съседи, които са имали историческо минало и искат да имат историческо бъдеще. Но в крайна сметка за танго са нужни двама. Новите правителства в Северна Македония и България поставиха началото на нов процес на взаимоотношения, чиито резултати се надявам да видя съвсем скоро. Към днешна дата най-големият проблем и крайъгълният камък за свикването на първата междуправителствена конференция остава липсата на компромис по висящи двустранни въпроси, така наречените 5+1, вече 4+1 точки. Имаме подновен диалог, който доведе до уведомяване за краткото име на Северна Македония до ООН и създаване на тематични работни групи за укрепване на икономическите връзки между двете страни. Вярвам, че и Северна Македония, и България трябва да използват този прозорец от възможности и да положат всички възможни усилия за разрешаване на нерешените въпроси, като дадат възможност за общо бъдеще в ЕС. Положителният пример е налице и го видяхме със съвместното честване на Гаце ​​Делчев през февруари и общите медийни и университетски проекти, които двете страни стартираха наскоро.

Вие сте член на партия, която в някаква степен представлява турското малцинство в България и сте мюсюлманин, нали? Има ли наистина проблем с присъединяването на мюсюлманските държави към ЕС? Има ли ислямофобия в Европа?

Кючюк: Не искам да се фокусирам върху определена етническа група или религия. Истината е, че езикът на омразата, екстремизмът и популизмът продължават да растат в чужбина и у нас в Европа. Наш дълг е да продължим да се борим с това явление и с лъжите на всички политици, които подкопават нашето общество и демократичните ценности, ако искаме да поддържаме структурата на демокрацията. Това е възможно само в общество, което цени свободата и истината и това прави моята партия в България от създаването си през далечната 1990г.

Каква е вашата визия за Европа? На какво ЕС трябва да обърне повече внимание и какви приоритети трябва да има в бъдеще според вас?

Кючюк: Агресията на Русия срещу Украйна събуди Европа. Това показа, че в продължение на десетилетия онези, които отлагаха решенията, в крайна сметка направиха грешки, които ни доведоха до мястото, където сме днес. ЕС трябва да се съсредоточи върху две неща:

1) За това, което вече прави най-добре: създаване на добър живот и благополучие на своето население. Трябва да завършим единния пазар и да продължим да създаваме условия, при които нашите икономики могат да процъфтяват.

2) За това, което наскоро започна да прави: защита на своите граждани и прожектиране на власт извън своите граници. Европа, която защитава, е Европа, която пази своите граждани и своя начин на живот в безопасност от външни заплахи. Без сигурност няма свобода.

Тази публикация е достъпна и на следните езици: Английски