Интервю за сп. Enterprise
Какви са перспективите пред Европа в края на изминалата година, белязана от атентати в сянката на Brexit?
Бих разделил изминаващата година на два периода. В началото на 2017 г. Европа се намираше в един от най-тежките периоди от своята история – кървави атентати бяха белязали редица европейски градове, а започналият процес по напускане на Съюза от страна на Великобритания подчертаваше объркването и разделението в ЕС. В последствие, като лъч светлина дойде подписването на Римската декларация, в която лидерите на 27-те страни членки заявиха своята готовност да разширят единството и солидарността в Европа. Те определиха четири задачи на развитието на общността без Великобритания: безопасна Европа, процъфтяваща и устойчива Европа, социална Европа, по-силна на световната арена Европа, а последващите положителни резултати от изборите във Франция, Холандия и Германия отвориха вратите пред така необходимата реформа за Съюза.
Според мнозина Brexit дестабилизира финансовите пазари и създава несигурна политическа среда в ЕС. Вие какво мислите?
Смятам, че към момента тази несигурна политическа среда по-скоро има негативен ефект върху Великобритания, защото страната рискува да загуби свободния си достъп до общия пазар на ЕС, отколкото върху самия ЕС. След формалното уведомление за оттегляне, което Великобритания връчи на ЕС през март тази година, британската икономика търпи постоянни загуби – паундът се срива на международните пазари, много чуждестранни инвеститори оттеглят своите инвестиции от страната, британските компании започват да губят своята конкурентоспособност, очаква се ръст на безработицата и т.н. Видимо е, че негативните икономически последици се отразиха на политическата ситуация в страната и премиерът Тереза Мей трябва час по-скоро да се споразумее с европейските лидери по 3-те основни теми – правата на гражданите след Брекзит, финансовите ангажименти на Великобритания и границата между Ейре и Северна Ирландия. Само тогава ще имаме основа, на която да стъпим и да продължим да работим в посока на нашите бъдещи взаимоотношения.
Към момента преговорите около Brexit са в застой, което води до объркване и несигурност. Как според вас трябва да изглеждат бъдещите отношения между Великобритания и Европейския съюз и какви са основните принципи, които трябва да бъдат включени в споразумението?
През изминалите месеци се разглеждаха различни форми на нашите бъдещи отношения – от норвежки модел до споразумение за асоцииране. Лично аз искам да видя едно задълбочено и всеобхватно партньорство между двете страни в бъдеще, което да отразява в най-добра степен интереса на гражданите. То трябва да бъде както в сферата на сигурността, така и в търговията, но британските власти трябва да са наясно, че това не може да става избирателно. Четирите свободи на ЕС са неделими и вървят ръка за ръка и всеки опит да се изолира някоя от тях трябва да бъде обречен на провал.
ЕС се подготвя за възможен провал на преговорите с Великобритания за Brexit, това как ще се отрази на общността, в частност и на България?
Не съм привърженик на така наречения “hard Brexit” и се надявам, че дотам няма да се стигне. Мисля, че британското правителство също се убеди, че при такъв вариант печеливши няма. Въпреки това, ние трябва да сме подготвени за този сценарий и да защитим интереса на всички европейски граждани, живеещи на острова.
Британската производителност спада с най-бързия си темп от 2013 г. насам през 12-те месеца на миналата година, след като страната гласува да напусне ЕС. Това според вас ще се отрази ли и върху публичните финанси на страната, а оттам и на сумата, която би следвало да плати към ЕС (все пак не всички сметки все още са платени).
В интерес на истината, въпреки че британската икономика търпи постоянни загуби, страната се представя по-добре, отколкото повечето анализатори очакваха веднага след Брекзит. Нещо повече, Великобритания отбелязва неочакван за мнозина растеж през третото тримесечие на тази година, като в основата на този успех стои именно производството. Като цяло обаче, този растеж може да се обясни с факта, че страната на практика не е напуснала ЕС и все още е част от единния пазар. Британските компании продължават да имат свободен достъп до общия пазар и да използват всички преимущества на членството в ЕС. На този етап не мога да кажа как производителността на Великобритания ще се отрази на публичните ѝ финанси и как това ще рефлектира на сметката, която страната трябва да плати по Брекзит, защото има сериозни неясноти и забавяне по преговорите между двете страни. Едно обаче е сигурно – британската икономика щеше да отчете много по-високи темпове на развитие, ако резултатът от миналогодишния референдум беше в полза на оставането на страната в ЕС.
Ще се отрази ли излизането на Великобритания от общността на икономическия ръст на Европейския съюз?
Нека да не си правим илюзии. Втората най-голяма икономика в ЕС, която бележеше постоянен растеж преди Брекзит, реши да напусне Съюза и това със сигурност ще се отрази на общия икономическия ръст. Но след решението на британските граждани политическите и икономически реалности в Европа са други. Затова и ние в ЕС в бъдеще трябва да се адаптираме и да продължим да търсим икономически ръст без участието на Великобритания. Вярвам, че останалите 27 държави имаме огромен икономически потенциал, който просто трябва да бъде развит чрез реализиране на необходимите реформи.
Има много европейски компании, които работят във Великобритания или чиято централа е там. Какво влияние има Brexit върху тях, особено с оглед на информацията, че банките ЕС Morgan Stanley, Citigroup, Standard Chartered и Nomura Holdings избраха Франкфурт за свое ново седалище в съюза?
Решението на водещите международни банки да преместят своите офиси във Франкфурт изглежда напълно логично и рационално. Франкфурт е чудесно място за финансови операции, градът се намира в сърцето на Европа, има добре развита финансова система и в него се намира Европейската централна банка. Несигурността и неяснотата, породени от бавното протичане на преговорите по Брекзит, са основната причина, поради която много компании и инвеститори преместват бизнесите си извън Великобритания.
Предстоят трудни преговори и за формирането на евробюджета. Очаква се парите от Брюксел (особено за страни като България) да бъдат значително намалени. Как ще се отрази това на бизнеса?
Формирането и одобрението на бюджета на ЕС винаги е свързано с трудни преговори и изкуството да се правят компромиси. Преди броени дни, на последната пленарна сесия в Европейския парламент, гласувахме бюджета на ЕС за 2018 г., при който се очаква България да получи над 2 млрд. евро. с фокус върху инвестиции в проучвания, научна дейност, инфраструктура, заетост, борба с младежката безработица и плащания към земеделските производители. Смятам, че тази гласувана финансова рамка за 2018 г. е доста добра отправна точка за развитие на конкурентоспособността на българската икономика.
Очаква се сериозна промяна в модела на финансиране на европроектите. Какво е мнението ви за паричната помощ за бизнеса, която идва от Брюксел, не прави ли тя фирмите лениви и инвестиращи в неефективни сектори на икономиката, без трайна възвращаемост?
Еврофинансирането трябва да бъде допълнителен инструмент към икономиката на една държава, а не неин основен ресурс за свежи пари. За следващия програмен период ще има промяна в модела и в момента се търсят форми на финансиране, които да са гъвкави, улеснени и да отразяват интереса на бизнеса и държавата в най-добра степен. За нас в България е от изключително значение продължаването на политиката на сближаване на ЕС. Ние сме категорични, че кохезионната политика е необходима и ще настояваме за нейното продължаване през следващия програмен период.
Какво е мнението ви за Европа на две скорости и къде е мястото на България?
Решението накъде да поеме Европа и кой от сценариите да следва ще бъде взето от всички държави членки в следващите месеци. Знаете, че преди време председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер излезе със своя Бяла книга за бъдещето на Европа, където предложи 5 сценария за развитие. Сега е много важно да се вслушаме в гласа на европейските граждани и това как те искат да видят нашия общ дом. Аз лично съм твърдо против модел, при който Европа върви на няколко скорости – особено след като лидерите на четирите най-големи европейски държави – Германия, Франция, Испания и Италия заявиха, че продължават съвместно напред. По този начин те изпратиха ясен сигнал на останалите членки, че Европа на различни скорости не е мит, а възможен бъдещ сценарий, а България няма интерес от подобно развитие на Съюза. В момента липсват реални възможности за справяне с много от днешните предизвикателства, а вземането на решения с единодушие често блокира жизненоважните усилия за придвижване на ЕС напред. Ето защо, аз съм привърженик на тезата, че всички държави членки трябва да правим много повече заедно, а това е категорично отрицание на Европа на различните скорости.
Заради редица пазарни сътресения, досега общността по-скоро се занимаваше с кризисен мениджмънт, но се очаква през 2018 г. да започнат истински реформи.
Точно така, кризисният мениджмънт, за който говорите, е така наречената политика на „Europe à la carte“ . Ние, като либерали, нееднократно сме се обявявали против нея и смятаме, че напускането на Великобритания на Съюза ще даде възможност на Европа да се реформира в правилната посока. Тази реформа трябва да бъде както институционална, така и ценностна. Нуждаем се от по-задълбочена интеграция и желание на страните членки да участват по-активно в общия европейски проект. ЕС има нужда от обща и синхронизирана външна политика, за да се справи с глобални въпроси като борбата с тероризма и промените в климата. От обща европейска отбрана, която да оперира под шапката на НАТО, за да се гарантира сигурността на европейските граждани, но и да отговаря на провокациите от трети страни. От обща охрана на границата на Съюза, за да направим европейско пространство по-сигурно и по-свободно. Разбира се, това е възможно само с членството на всички страни в Шенгенското пространство. От по-силно икономическо пространство и единен пазар чрез членството на всички страни в еврозоната, но и от банков съюз, който да гарантира, че банковият сектор в еврозоната и в целия ЕС е в безопасно и надеждно състояние.
Ще се справи ли ЕС най-после с тромавата бюрокрация например? Ще има ли съгласие за борбата с климатичните и промени и нарастващата безработица?
Тромавата бюрокрация е пречка за придвижване на Съюза напред и, както казах по-горе, ние трябва да улесним процедурите по вземане на решения, за да не бъде ЕС бавен, слаб и неефективен. От друга страна, нарастващата безработица, ней-вече сред младите хора, е предпоставка Европейският съюз да загуби своята конкурентоспособност на глобално ниво и ние трябва да работим в посока на създаване на повече работни места. Неслучайно и това беше заложено като приоритет при стартирането на мандата на Юнкер. Що се касае до борбата с климатичните промени, смятам, че Европейският съюз може да използва оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение за климата и да докаже своята роля на световната сцена. Ние можем да играем водеща роля в тази политика от глобално значение и да укрепим отношенията си с други нововъзникващи сили. В края на краищата, Тръмп може да оттегли САЩ от споразумението, но не може да спре технологичния прогрес, а той е в посока на опазване на околната среда.
Според вас какви са предизвикателствата пред европейската икономика? Как се отразяват на пазарите ситуации, като тази в Каталуния?
Основното предизвикателство пред европейската икономика е нуждата от модернизация. Икономиката на ЕС трябва да се дигитализира – първата крачка в тази посока е създаването на единен дигитален пазар. Фирмите в ЕС трябва да инвестират в нови технологии, роботика и АI. От друга страна, трябва да работим активно за намирането на нови пазари, като сключваме споразумения за свободна търговия с развиващи се страни. Важно е да отбележа, че всякакви ситуации, подобни на тази в Каталуния, които променят политическото и икономическото статукво, рязко се отразяват на пазарите. Пазарите са доста сензитивни и всяка промяна може да доведе до спекула или криза. Нека да си припомним какво се случи с британския паунд час след излизането на официалните резултати от референдума за Брекзит или с цената на петрола по време на войната в Ирак.
Един от основните приоритети на ЕС, още от създаването му, е осигуряването на кохезия и равенство между отделните страни членки в икономическо и социално отношение. Това обаче има и своите негативи. Според вас има ли нужда от „рефреш“ на Договора от Маастрихт?
Подобна теза изказа преди броени дни френският президент Еамнюел Макрон. Трябва да призная, че в голяма степен намирам речта на Макрон за визионерска и предполагаща започването на задълбочена и всеобхватна реформа на ЕС. От друга страна, ми направи впечатление, че реформата, която той взима най-много присърце – тази на еврозоната, предизвиква и най-големи резерви сред останалите страни членки. Президентът на Франция заяви, че Европа трябва да има собствен бюджет „за общи инвестиции и гарантиране на стабилността при икономически трусове“. Този бюджет може да дойде само заедно със силно политическо ръководство, общ министър и парламентарен контрол на равнище ЕП. Тепърва предстои да видим как ще се развият нещата, но едно е сигурно – реформата трябва да се случи сега.
Как виждате бъдещето на еврозоната и има ли място България във валутния съюз?
Да, мястото както на България, така и на всяка европейска държава, е в еврозоната. Прави ли Ви впечатление, че не говорим за зона на долара, а за Съединени американски щати. Защо в Европа говорим за еврозона? Това е част от реформата на Съюза, която трябва да осъществим с повече амбиция, за да бъде ЕС икономически по-силен, генериращ растеж и създаващ работни места.
Съгласен ли сте с твърденията, че не трябва да губим повече време и още в края на тази година да подадем документи за прием във валутния механизъм ERM II?
Не бих се наел да коментирам кога е най-подходящият момент да подадем документи за прием във валутния механизъм ERM II. Това решение е в правомощията на българското правителство.
Има ли път към обща европейска отбрана и единни решения на проблемите с миграцията, граничния контрол и вътрешната сигурност?
Несъмнено създаването на обща европейска отбрана е стъпка в правилната посока и считам, че България само би спечелила от това. Европа е изправена пред редица предизвикателства за своята вътрешна и външна сигурност и ако всяка държава членка иска да гарантира своята сигурност самостоятелно, то изграждането на солиден отбранителен капацитет ще излезе много по-скъпо от сега споменаваните 2% от БВП за отбрана. Не виждам смисъл да има 27 различни армии (след напускането на Великобритания на ЕС), които не работят в пълен синхрон. Това е скъпо, неефективно и недостатъчно, за да бъде ЕС глобален актьор на международната сцена. От друга страна, Европа е най-засегната от конфликтите по нашите гранични райони и не можем да разчитаме за своята охрана само на американските партньори. Нуждаем се от обща европейска отбрана, която да оперира под шапката на НАТО, за да можем сами да се защитим и предпазим.
От 1 януари 2018 г. България поема председателството на Съвета на Европейския съюз. Достигат ли до Брюксел скандалите около българското председателство?
Не само, че достигат, а дори стават и преки сведели на езика на омразата в неговите най-крайни проявления. Само преди няколко седмици на посещение в България бе председателят на европейските либерали Ханс ван Баален, който видя и чу как представителите на националистите от Народното събрание поругаха цял един етнос. Такова отношение за демократична Европа е неприемливо. Участието на националистите в правителството поставя под въпрос ценностите, към които страната се е ангажирала при присъединяването си към ЕС. Нещо повече, то рискува да подкопае провеждането на успешно българско председателство на Съвета на ЕС.
Според вас какви трябва да бъдат приоритетите по време на председателството?
България трябва да се фокусира върху 2 приоритета. Радвам се, че Западните Балкани е сред тях. ЕС не трябва да се капсулира и да затваря вратите пред бъдещи членки. Западните Балкани са част от Европа и ще продължим да призоваваме ЕС да демонстрира силна политическа подкрепа за европейската перспектива на региона. Нещо повече, България трябва да използва председателството, за да промотира своя уникален етнически модел. Той беше в основата на нашето членство в НАТО и ЕС.
Вторият приоритет за който трябва да настояваме и за който вече споменах по-горе, е политиката на сближаване на ЕС. България се нуждае от кохезионната политика през следващия програмен период и ние трябва да настояваме не само да бъде продължена, но и да разполага с необходимия финансов ресурс.
Не си ли поставя България твърде високи цели? Някои скептици са на мнение, че председателството ни е обречено на провал, особено от гледна точка на сигурността, какво мислите за това?
Председдателството ще се проведе по един или друг начин. Основният фокус трябва да бъде способна ли е България да задава дневния ред на Европа? Може ли да лансира и прокарва важни политики? Колко законодателни досиета ще бъдат затворени по време на нашето председателство? Участието на националистите в управлението на страната ще спъва тези процеси и ще поставя страната ни в една неблагоприятна позиция в европейското семейство.
Как можем да използваме предстоящото председателство, за да поставим България в центъра на дебата за Бъдещето на Европа?
Ако искаме да поставим България в центъра на дебата за бъдещето на Европа, то нашият премиер трябва да прояви държавническо мислене и европейско лидерство и да се освободи от националистите час по-скоро. Дори бих го насърчил да отиде една идея по-напред. От България да започне дебатът за ЕС, като цивилизационна зона свободна от националими и радикализми. Това е ценностият въпрос, който стои пред ЕС.