Интервю на Илхан Кючюк за списанието на Европейския парламент

Наскоро говорихте, по време на демонстрация срещу Брекзит, която бе във връзка със срещата на върха на ЕС през юни, защо, като български граждани, се притеснявате за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС? И вярвате ли, че до март следващата година може да се постигне споразумение?

Разбира се, че се тревожа за Брекзит, като български гражданин и като европеец. Брекзит може да означава изход на Британия, по думите на г-жа Мей, но това също означава по-малко растеж в Обединеното кралство, по-малко работни места, по-малко социална защита и по-малко пари в държавния бюджет на Обединеното кралство. В крайна сметка това ще означава по-слаба икономика в Обединеното кралство с по-малко средства за социално подпомагане, сигурност, научноизследователска и развойна дейност и др. Икономическа, политическа и социално-слаба Великобритания, ще означава също по-слаб Европейски съюз, след като губи толкова важна държава-членка.

Правителството на Обединеното кралство все още смята, че има намерение да осигури „сделка по поръчка“, която им дава най-доброто и от двата свята. Липсва това, с което обикновено са известни британците – прагматизмът и сигурната дипломация. Те влязоха в преговорите, сякаш сме воюващи страни, а не близки партньори повече от 40 години.

Границите на допустимото на Тереза Мей са постепенно изтрити с връщане в реалността. Тази среща през уикенда, може най-накрая да даде ясен отговор на въпроса за това, което искат. Но има много въпроси, включително най-неразрешените, като ирландския граничен въпрос, които все още се нуждаят от решаване.

Рационално е да се счита, че с наближаването на 29 март следващата година правителството на Великобритания се насочва към сценарий „Без сделка“. Това е опасна перспектива, защото поддръжниците на Брекзит продължават да поставят на карта бъдещето на страната си.

Призовахте правителството на Обединеното кралство да позволи на британския народ да има окончателно гласуване за сделката „Брекзит“, не пренебрегват ли волята на мнозинството от хората, които са гласували в разрез с това решение?

Каква е ситуацията? Имаше кратка кампания, която включваше очевидни лъжи и грешни интерпретации. Средата беше опетнена от подозрения за манипулация, които започнаха да стават публично достояние. Това доведе до доста близък резултат в един консултативен референдум по сложен въпрос, който беше сведен до опростен въпрос с отговор „да” или „не”. Това сега се изтъква като неприкосновена воля на британския народ.

Мнозинството преобладаваше съвсем малко. Всъщност г-н Фараж каза, че резултатът от 48 до 52% ще бъде „недовършена работа“. Но правителството на Обединеното кралство реши да постигне упорит Брекзит и постави ограничения, които изключват най-малко ощетяващите варианти.

Оттогава Великобритания най-сетне проведе дебат по същество, относно плюсовете и минусите на членството в ЕС. Цената на членството извън ЕС става ясна.

Ограниченията на г-жа Мей постепенно се изоставят, въпреки че по някои основни въпроси, кабинетът все още не е наясно с това, което иска.

Междувременно много хора са променили мнението си в светлината на възникващите проблеми и много млади хора, които не са могли да гласуват преди, сега са на възраст, в която могат да гласуват. Не е ли правилно, че те трябва да имат възможност да гласуват по въпрос, който ще засегне техните права и целия им живот в бъдеще?

Вие изтъкнахте правата на българите в Обединеното кралство, след Брекзит. Какви са вашите основни опасения относно техните права и тези на другите граждани на ЕС, които живеят във Великобритания?

Вероятно, благодарение на натиска от страна на ЕС, правителството на Обединеното кралство, изглежда смекчи своя подход към предоставянето на „статут на уседналост“ на жителите на 27-те страни-членки в Британия. Но откритият, приветлив климат, с който Великобритания беше известна, се влоши значително след референдума.

Задачата да се регистрират повече от 3 милиона граждани на ЕС, живеещи законно в Обединеното кралство, е огромна и може би извън капацитета на Вътрешното министерство. Липсата на регистър на населението досега означава, че властите ще трябва да започнат от нулата. Има много случаи, когато на граждани на ЕС в Обединеното кралство им е казвано да си събират багажа и да си отиват; дори били заплашвани от депортиране. Когато това се случи, човекът няма време – или непременно парите – да обжалва това, което може просто да бъде административна грешка. Не случайно, броят на лекарите и медицинските сестри, желаещи да бъдат наети от други държави-членки, драстично спадна.

Позволете ми да ви дам пример от моите сънародници: В момента Великобритания има около 250 000 български граждани, включително сезонни работници. Правата на българските и румънските граждани са в по-неблагоприятно правно положение, тъй като много от тях все още не са изпълнили критериите за „петгодишно пребиваване“ поради по-късното присъединяване на Румъния и България към общия пазар. Много от българите в Лондон, принадлежат към така наречената „трудно достижима група“. Ето защо реших да създам интернет платформата www.youandbrexit.bg, която има за цел да осигури правна консултация и полезна информация за българите, живеещи в Обединеното кралство по време на несигурността  на процеса „Брекзит“. Бихме искали да помогнем за гарантирането на техния бъдещ статут на уседналост. Радвам се да отбележа, че баронеса Джули Смит спомена тази инициатива в дебат в Камарата на лордовете по темата „Брекзит“ в началото на май 2018 г. като пример за инициатива за гарантиране на правата на гражданите на ЕС.

Смятате ли, че британското правителство прави достатъчно, за да защити правата на гражданите на Обединеното кралство, живеещи в ЕС, и какво повече бихте искали да видите?

Ако Тереза Мей беше обявила едностранно, непосредствено след като стана министър-председател, че всички граждани на ЕС в Обединеното кралство ще могат да останат безусловно, ЕС щеше да последва примера. Това нямаше да доведе до огромни трудности и несигурност за британците, живеещи в ЕС.

Чувал съм истории за невероятни пречки, пред които са изправени някои британци на континента. Има семейства, които са изправени пред разделение, хора, които вероятно ще загубят поминъка си, двойки от различни държави-членки под огромно напрежение, онези, чиито партньори са от страни извън ЕС, които рискуват да станат нелегални имигранти и т.н.

Никой не обмисля влиянието на Брекзит върху обикновените британци. Въпросът за по-нататъшното движение на гражданите на Обединеното кралство, които имат право да останат в една държава, но все още не се преместват в други държави от ЕС, трябва да бъде разрешен. Европейският парламент разглежда тези въпроси, и по-специално тези от нас в групата на АЛДЕ (Алиансът на либералите и демократите за Европа), които настояват за решение.

Понастоящем България не е част от Шенген, как се чувствате вие и вашите съграждани, като се има предвид, че това е член от 2007 г. насам? И как се противопоставяте на твърденията, че България и Румъния не са готови да се присъединят поради недостатъци в областта на върховенството на закона и борбата с корупцията?

ЕС се нуждае от съвместна и синхронизирана външна политика, за да се справи с глобални проблеми като борбата с тероризма. Необходима е обща европейска политика за сигурност и отбрана, за да се гарантира безопасността на европейските граждани. Съвместна защита на границите за да направи ЕС по-безопасен и по-свободен. Естествено, това ще бъде възможно само когато всички държави-членки се присъединят към Шенгенското пространство. През годините правителствата на България и Румъния и техните европейски законодатели многократно заявиха, че членството в Шенген е изцяло политически въпрос, а не технически. Уви, до ден днешен гласът им не се чува.

Двете страни постигнаха значителен напредък в областта на върховенството на закона и борбата с корупцията. Привеждането на тези въпроси в зависимост от присъединяването към Шенгенското пространство, служи само за повдигане на въпроса за двойните стандарти на Европейско равнище. В резултат на това, румънците и българите често се чувстват като граждани на ЕС „втора ръка”.

Кога мислите, че България и Румъния могат да се присъединят реалистично към Шенген?

Не става въпрос за реализъм, а за бъдещият Европейски съюз, който искаме да видим. По-интегриран, отговарящ на очакванията на нашите граждани чрез общи европейски решения, или по-разделен, където всяка държава е капсулирана в собствения си национален интерес. Първият преминава през членството на всички страни в Шенген и Еврозоната. Вторият ще доведе само до възход на национализма, което е сериозен въпрос за всички европейски страни. Не трябва да забравяме как национализмът, етническата конфронтация и нетолерантността разрушиха нашите общества. Трябва да избегнем това отново и да осигурим на гражданите на ЕС стабилност и просперитет. За съжаление, липсата на доверие от страна на някои страни от Шенгенското пространство в България и Румъния не ни помага да обясним значението на Европейския проект.

Подкрепили ли сте започването на преговори за присъединяването на Западните Балканите към ЕС? Защо това е важно за ЕС, като се има предвид, че има опозиция от по-старите членове на ЕС?

Западните Балкани и ЕС споделят географията, историята и настоящите предизвикателства. Крайната цел е да завърши обединението на Европа, което е възможно само, ако страните от Западните Балкани се присъединят. В този смисъл трябва да отчетем усилията на българското председателство да постави Западните Балкани в центъра на дневния ред на ЕС. Майската среща на върха даде честна и обективна оценка за напредъка, постигнат от шестте страни в региона. Не бяхме имали среща на върха между ЕС и Западните Балкани от юни 2003 г. в Солун. Това е твърде дълъг период и липсата на недвусмислен ангажимент към региона е доста обезкуражаваща за страните там. Ето защо по време на дебатите в пленарна зала, относно приоритетите на българското председателство заявих, че за да се постигне истински напредък, страните се нуждаят от ясно определен план и Брюксел трябва да подготви конкретен времеви график. В противен случай подходът на разграничаване между фаворити и аутсайдери, може да породи дълбоки предразсъдъци в европейската общност, които биха били трудни и болезнени за преодоляване.

Шест месеца по-късно, се радвам да видя, че сме на една крачка по-близо и за четири от страните картата изглежда начертана. Разбира се, не трябва да забравяме Косово и Босна и Херцеговина, и се надявам предстоящите председателства да продължат усилената работа за пълното интегриране на региона.

Същевременно е важно страните от региона да продължат да осъществяват необходимите реформи, за да изпълнят стандартите по пътя си към ЕС. Правителствата трябва да демонстрират решителност и силна ангажираност с процеса на разширяване, защото един разумно управляван процес е в интерес както за ЕС, така и за страните от Западните Балкани. Историческите противоречия в региона, описани най-добре в първия доклад на Андрю Карнеги – „Незавършеният мир“, могат да бъдат решени само чрез пълноправно членство на всички шест държави и чрез разумно ръководен процес на разширяване.

Това е първото председателство на Съвета на ЕС в България, как смятате, че вашата страна се е справила с работното натоварване, къде е постигнат напредък и в кои области на политиката трябва да се работи повече?

България успя да придвижи темата за Западните Балкани отново в дневния ред на ЕС. Въпреки значителния напредък по многобройни законодателни документи, имаме пред нас редица важни въпроси, които трябва да бъдат решени за общото бъдеще на ЕС. Европа остава в трудно и сложно положение. Няма значим напредък по отношение на Брекзит. До миналата седмица нямаше ясно решение за бежанската криза и все още не е ясно как можем да се справим с миграцията в Европа. Освен това бюджетът на Съюза за периода 2021-2027 г. продължава да бъде на масата за преговори. Едновременно с това има значително напрежение с Русия и САЩ, а приемането на крайни националисти в правителствата на някои държави членки, допълнително разделя Европейския съюз и подкопава ценностите ни.

Какви ще бъдат вашите политически приоритети за останалата част от парламента и възнамерявате ли да продължавате да се занимавате с това и през следващата година?

Като член на комисията на Европейския парламент по външни работи ще продължа да работя, за да запазя разширяването на Западните Балкани като приоритет на ЕС. Като европеец и либерал, ще продължа да помагам в борбата на британците да останат в ЕС. Мултикултурният диалог и човешките права са близо до сърцето ми, както и продължаващата битка на политическия център срещу популистите на всяка от страните в политическия спектър. Трябва да се противопоставим на лъжите им с истина, както и на опитите им да заблудят гражданите на Европа с празни обещания.

В нашата политическа партия имаме добре организирана процедура за вътрешно номиниране и все още няма яснота как ще изглежда листата на ДПС за следващите Европейски избори. Ако политическата сила, която представлявам и българските гласоподаватели ми гласуват доверие ще продължа да отстоявам демокрацията от трибуната на ЕП.

Тази публикация е достъпна и на следните езици: Английски