Кючюк пред Europost: Не можем да задържим Западните Балкани в задния двор на ЕС

Г-н Кючюк, Вие сте новият постоянен докладчик на Европейския парламент за Северна Македония. В тази роля, на какво ще наблегнете по време на своя мандат?

В дебата за разширяването на ЕС често се посочва, че на страните от Западните Балкани трябва да бъде осигурена “надеждна перспектива за разширяване“ (credible enlargement perspective). Воден от този принцип ще оценявам политическото, икономическото и социално развитие в страната спрямо критериите от Копенхаген. Ще формирам своята позиция напълно безпристрастно въз основа на постигнатите резултати. Предстои ни много работа през следващите години. Северна Македония положи добра основа като проведе важни реформи в името на членството си в ЕС. Страната направи тежки компромиси, показвайки политическа смелост и визия в името на добросъседските отношения, като нееднократно доказа, че е част от европейското семейство.

Как тълкувате факта, че  Европейският съвет на последната си среща отново не постигна съгласие и не даде зелена светлина за започване на преговори за присъединяване на тази страна, независимо от изпълнените критерии?

Европейският съюз трябва да се справи с две основни предизвикателства през следващите пет години – интеграция и разширяване. От една страна, ще търсим решение на въпроса за интеграцията в рамките на Съюза и до колко тя трябва да се задълбочи, особенo в контекста на Брекзит. За пръв път в нашата обща история имаме напускаща ЕС държава и това е голяма загуба за всички нас, която повдига и основния въпрос: Как да продължим заедно напред? Разбирам опасенията на някои държави и споделям техния апел – ЕС спешно да се реформира отвътре, но не споделям схващането това да става за сметка на разширяването. Вярвам, че можем да направим големи стъпки и в двете области паралелно. Не можем вече да си позволим, да водим политика на празни обещания и да държим Западните Балкани в задния двор на ЕС. Регионът е подложен на силен външен натиск, а когато говорим за Северна Македония трябва и да признаем, че европейските лидери не изпълниха обещанието, което дадоха на страната, ако разреши спора за името с Гърция. Вярвам се, че те ще преосмислят тази стратегическа грешка час по-скоро и няма да се прикрият зад необходимостта от преосмисляне на целия процес на присъединяване. Теза, която не отричам, но която далеч не е ясно формулирана с точна методология и крайни срокове.

Вие често посещавате този регион. Как хората там реагират на нерешителността в позицията на ЕС, изразена от Съвета, която е коренно противоположна на становището на Комисията и ЕП?

Истината е, чепопулярността на Европейския съюз или поне вярата на хората, че Западните Балкани ще се присъединят към Съюза в обозримо бъдеще, започват да намаляват. Тази тенденция се забелязва и от анти-европейската реториката на все повече политици в региона. Директният резултат от европейската неувереност по отношение на процеса на разширяване е увеличаването на влиянието на други глобални сили в региона. И въпреки, че всички ние в Брюксел и страните-членки отчитаме този факт, като че ли не си даваме реална сметка за обхвата и опасностите, които носи след себе си. Ефектът от тези наши действия или бездействия се мултиплицира в голяма степен и в държавите от Източното партньорство, някои от които също имат аспирации за членство или поне за по-задълбочена интеграция с ЕС. Разочарованието от решението на Съвета далеч не се капсулира само сред политическите елити на Северна Македония и Албания, а отеква в много по-мащабни размери.

Председателят на ЕП Давид Сасоли преди седмица посети Скопие и отправи послание към хората там да не се отказват от надеждата и да следват европейската писта. Докога може да се поддържа вярата на гражданите там само с наратив? 

Присъединяването към Европейския съюз трябва да бъде национална кауза, а не цел на една или друга политическа партия, за всяка страна, която преследва европейската мечта. Тoва изисква всички политици и гражданското общество да оставят настрана своите различия и да се съсредоточат върху общата цел. Можем да приемем, че въпреки историческото наследство, конфликтите и етническите напрежения до голяма степен, с малки изключения, държавите от Западните Балкани успяха да постигнат този национален консенсус, който да ги постави на европейската писта. И тук изниква големия въпрос: Докога ЕС ще продължава да представя една окуражаващата картина на ситуацията, но същевременно да демонстрира пасивност към региона? Продължавайки тази политика на положителни послания, но без конкретни действия, само ще допринесе за по-нататъшен спад на настроенията към ЕС и ще обезкуражи истински проевропейски настроените хора. Спомнете си как изглеждаше България през 90-те и как би изглеждала днес, ако нямаше ясно разписана пътна карта от страна на ЕС. Страната ни успя да реализира своите най-значими външнополитически успехи през 2004 и 2007 г. Каква е пътната карта за Западните Балкани днес?

Доколко може да се счита, че ЕП е важен играч в процеса на разширяване, след като има държави членки, които не се съобразяват с неговите резолюции?

Европейският парламент и Европейката комисия изразиха категорична и еднозначна подкрепа по отношение на политиката на разширяване. Европейският съвет обаче беше на друго мнение, въпреки огромното мнозинство от държави подкрепящи започването на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания. Намираме се в институционна въртележка между Комисията, Европейския парламент и Съвета, в която поради система на взимане на решения с единодушие в Съвета става все по-трудно да се намери общия компромис. Този сблъсък на институциите не работи в полза на Европа и нейните граждани. Нуждаем се спешно от реформа на Съвета. Решенията по въпросите на външната политика и отбраната трябва да се взимат с квалифицирано мнозинство, а не единодушие. Само тогава ще постигнем необходимата институционална хомогенност.

Не е тайна, че президентът на Франция Емануел Макрон в основата на отхвърлянето на предложението за започване на преговорите със Северна Македония. Доколко са верни предположенията на някои наблюдатели, че истинската му цел е трайно да затвори вратата на ЕС за Западните Балкани?

Този месец отбелязваме 30 години от падането на Берлинската стена и настъпването на Демокрацията в държавите от Източна Европа. В онзи период, както европейските, така и американските лидери стигнаха до заключението, че разширяване на европейския проект на изток е от ключово значение за европейския мир и просперитет. Основната теза бе, че на европейския континент няма въпроси, които не могат да бъдат разрешени, ако има ясен ангажимент. Но тази дългогодишна перспектива изглежда се промени в резултат от вътрешните затруднения на ЕС. Решението да се блокират кандидатурите за членство на Албания и Северна Македония в ЕС доведе до символичен край на периода след 1989 г. Днес общата критика е, че много неща за процеса на разширяване са твърде бюрократични и неясни. Преобладава схващането, че е необходима допълнителна подкрепа за определяне на междинни цели, промяна на Копенхагенските критерии и създаване на най-добрите методи за осъществяване на успешен присъединителен процес. Тази фраза в много отношения заместват въпроса дали процесът на присъединяване като инструмент в сегашната му форма, работи и води до измерими резултати. Смятам, че ЕС се нуждае от адаптации и подобрения, за да осигури по-голяма яснота, подкрепа и реалистични перспективи за амбициозните членове. Как обаче би изглеждало това изменение на критериите? Как ще бъде реализирано? Ще засяга ли и държавите, по отношение на които вече са започнали предприсъединителни преговори – като Сърбия и Черна Гора? Преди Срещата на върха ЕС – Западни Балкани в Загреб и трите институции трябва да имат консолидирана и еднозначна позиция по този въпрос. Западните Балкани не могат да бъдат в чакалнята на ЕС, а интегрална част от самия него.

Как бихте коментирали твърденията в някои западни медии, че Макрон възнамерява да предложи на страните от Западните Балкани членство в Европейска икономическа зона, като де факто ги остави завинаги вън от политическите институции на ЕС?

На този етап подобни твърдения по-скоро звучат като слухове, но членство в Европейска икономическа зона, без това да означава край на европейските аспирации, със сигурност ще даде положителен резултат. Едно от предизвикателствата пред ЕС е да предостави на тези страни, които искат да станат членове логични стъпки в процеса на трансформация на техните икономики и общества по начин, по който се повишава качеството на живот на техните граждани. От решаващо значение за успеха на процеса на присъединяване е върховенството на закона, който гарантира не само добре функциониращи институции, но отваря и вратата за чуждестранни инвестиции в държавите кандидатки. Към момента икономическата пропаст между Европейския съюз и държавите от Западните Балкани е огромна, а това е сред основните причини за негативните настроения към региона. Необходима е осезаема помощ, финансова и експертна подкрепа, които да сближат нашите икономики, но и да дадат по-голяма увереност на бизнеса. Икономките на Западните Балкани трябва да са интегрирани в единия пазар на ЕС и да преследват европейските цели. Само тогава ще се гарантира така необходимия за държавите икономически растеж.

Считате ли, че е необходимо новото ръководство на ЕС да определи свои правила във външната политика?

Ако ЕС наистина иска да бъде глоабален актьор, трябва да води  последователна и дългосрочна външната политика основана на общия интерес. Ситуацията в света е динамична и пъзела на геополитиката се размества ежедневно. Това изисква от нас не само да се адаптираме бързо, но и да говорим с един глас. При представянето на своите приоритети г-жа фон ден Лаейн заяви, че ще ръководи „геополитическа Европейска комисия“ (geopolitical EU Commission), която да адаптира ЕС към променящия се свят, но и да накара идеите ни да работят на глобално ниво. Все още предстои да се запознаем в детайли с тази концепция и аз бих искал да видя как тя ще се вписва по отношение на двете политики за разширяване и съседство.

Ако все пак се стигне до приемане на тази страна в ЕС, бихте ли се съгласили да й бъде наложен мониторинг за върховенството на закона, нещо което се оказа оръдие за политически атаки срещу България и Румъния, бе и спирачка за Шенген, а не истинско сътрудничество.

Залегналите в чл. 2 от ДЕС ценности, зачитането на принципите на демокрацията, равенството, правовата държава са основополагащи за Европейският съюз и точно заради това са и сред основните Копенхагенски критерии за присъединяване. Преди 3 години Европейският парламент подкрепи доклад на колегата Софи Инт‘велд относно създаването на Пакт на ЕС за демокрация, правова държава и основни права. Предложението бе изградено върху общата оценка, че съществуващите инструменти свързани с функционирането на принципите на демокрацията в Съюза, един от които е Механизмът за сътрудничество и проверка. Всички досега съществуващи инструменти са ограничени по своя обхват, което ги прави неадекватни и неефективни, доколкото не съществува единен, интегриран механизъм за систематичен мониторинг на всички държави-членки, на равни начала. До този извод е достигнала и Европейската комисия, която през юли тази година публикува нарочно комунике, относно план за действие за укрепване на върховенството на закона, предлагайки създаването на цикъл за преглед на принципите на правовата държава, включващ годишен доклад за върховенството на закона спрямо всички държави членки. Логично бе в тази връзка и предложението на Комисията за отпадане на мониторинга по механизма за сътрудничество и проверка за България. Ето защо със сигурност бих бил против налагането на специален мониторинг. Смятам, че е необходимо да се борим срещу различното третиране и двойните стандарти, а не да въвеждаме „на парче“ нови инструменти в тази насока. Механизъм, наложен само спрямо две от държавите-членки, без да бъде прилаган нито към по-старите членове на Европейския съюз, нито към по-късно присъединилата се Хърватия, е дискриминационен по своя характер. Нещо повече, нееднократно, Механизмът за сътрудничество и проверка се свързва с членството на България и Румъния в Шенген, въпреки призивите на самата Европейка комисия двете теми да не се обвързват.