Миграцията – ползи и страдания

Илхан Кючюк, член на Европейския парламент

Самуел  Вестербай – директор на Центъра за европейска политика по съседство

Материалът е публикуван в Труд

От 2014 г. насам „имиграцията” заема челни позиция в списъка с най-важните въпроси, с които са загрижени Европейските граждани. В края на 2015 г. по време на миграционната криза, 58% от европейците разглеждаха имиграцията като „най-важният проблем, пред който е изправен ЕС“. Днес тревогите по отношение на миграцията заемат второ място след тероризма. Както изследователският център „Пю” (Pew Research Center) през 2016 г., така и годишното изследване на „Галъп” (Gallup) от 2017 г. показват нарастване на тази загриженост през последните години. Политиците изглежда са намерили формула, която работи, като са съсредоточили цялото си внимание върху миграцията. Сред тях са правителствата на Полша, Чешката република, Унгария и Словакия, както и политически партии като италианската Северна лига и Християнския социален съюз в Бавария (CSU) през последните месеци.

През април 2018 г. само 37% от европейците вярват, че са информирани за въпросите, свързани с имиграцията и интеграцията. Спекулативно, това може да се дължи на факта, че миграцията е по-сложна от отделно взетите лозунги и хората са наясно с това.

Икономическият доклад на ОИСР от 2014 г. отбелязва, че „в Европа населението в трудоспособна възраст (15-64 години) се очаква да намалее с 7,5 милиона (-2,2%) между 2013 и 2020 г. … при сценарий с нулева нетна миграция … Германия, Италия и Полша ще загубят повече от 1,5 милиона души в трудоспособна възраст до 2020 г.”

Индикацията, разбира се, е, че пазарът на труда в ЕС е стар и че миграцията може да помогне да се противодейства на тази негативна тенденция в отношение на работата и растежа. Други проучвания показват, че Италия, слабо звено в отношение на миграцията, получава ползи и страда от миграцията. Според икономическия анализ на Международната организация по миграция (МОМ) към ООН нации 2.4 милиона чуждестранни работници в Италия са произвели 8,9% от общия БВП на Италия през 2016 г. Междувременно активното население на Италия (хора в трудоспособна възраст) се е свило от 93% на 89% между 2007 и 2016 г. според Евростат. С други думи, италианските „местни жители“ са неспособни да запълнят празнините в числено отношение без помощта на работниците-мигранти през следващото десетилетие.

Анализът на миграцията обаче е по-сложен. Други доклади показват, че незаконната и нискоквалифицираната миграция са по-малко желателни, което често призовава за засилване на контрола, координацията и узаконяването на труда. Италианското проучване на Националната институция за социално подпомагане (INPS) подчертава факта, че законният мигрантски труд е важен, тъй като незаконните или нерегулираните мигранти са склонни да се концентрират в сектори, в които прилагането на трудовото законодателство е трудно.

На европейско равнище картината е еднакво сложна. Проучванията на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) показват, че през последните години в ЕС има повече нискообразовани работници, отколкото работни места на това ниво. Някои сектори имат свръхпредлагане на „местния труд“, докато други сектори очевидно изискват външен мигрантски труд. Това особено важи за Северна, така и в Южна Европа в областта на медицинските грижи или за селските райони, поради „местната“ миграция на младите хора към градските центрове. С две думи: закриването на вратата на всички мигранти спира икономическото развитие в определени области и сектори. Когато има по-малък растеж, се събират по-малко данъци, което намалява средния доход или социалното подпомагане на обикновените хора. От друга страна, позволяването на нерегистрирани или незаконни мигранти да пътуват из Европа по некоординиран начин едва ли ще подпомогне пазарите на труда.

За съжаление, в наши дни само малка част от имигрантите влизат в ЕС за работа. Повече от половината потоци от легална миграция в държавите-членки на ЕС се стимулират от събиране на семейството или имат хуманитарни основания (вкл. статут на бежанец). В сравнение с подобни икономики като САЩ, Канада или Австралия, Европа привлича и по-малък дял от висококвалифицираните мигранти в сравнение с общия глобален поток от висококвалифицирани мигранти. През 2013 г. ЕС е станал дом на само един от всеки трима висококвалифицирани мигранти, като 60% се насочват към Северна Америка.

Има три неща, които европейците могат да направят:

Първо, правителствата могат да отделят повече средства за подобрен и споделен европейски граничен контрол, за да спрат незаконната миграция. По отношение на труда, координацията между регистрационните бюра, полицейските органи, информационните центрове за имигранти, бюрата по труда и европейските публични институции може да помогне за преориентирането на миграционните потоци към регионите, които имат нужда от работа, като същевременно насърчава квалифицирано разпределение на хората. Днес 80% от европейците са съгласни, че много различни участници играят жизненоважна роля в интеграцията на имигрантите, включително ЕС.

Второ, без обща външна политика на ЕС в сферата на сигурността понятието за спиране на бъдещите миграционни вълни е нереалистично. Показателите за растеж на населението в Европа постоянно ще намаляват през следващите 30 години, докато населението в Африка ще се увеличи до 2,5 милиарда души до 2050 г. Ако Европа не развие общата външна политика и политиката в областта на сигурността и не се ангажира с регионалната стабилизация, общата отбрана и не продължава да бъде лидер в сферата на търговията, помощта с цел развитие и мир – много от тези милиарди хора ще мигрират на север. Много е малко вероятно, че една единствена европейска държава ще може сама да се справи с всеки един от тези въпроси, особено предвид геополитическите конкуренти от Китай, Русия, Съединените щати и други държави.

Трето, разработването на обща европейска политика за предоставяне на убежище, която се основава на справедливо разпределение на бежанците между страните. Проучването на Евробарометър от 2016 г. показа, че 69% от европейците подкрепят общата европейска политика в областта на миграцията. През 2017 г. този показател се увеличава до 72%.

И докато продължаваме да обсъждаме миграцията, Китай ще създаде изкуствен интелект до 2035 г., а САЩ ще водят търговска война срещу всички европейци.

Надяваме се политиците няма да се съсредоточават върху „примитивни“ политики през 2019 г.

Тази публикация е достъпна и на следните езици: Английски