Евродепутатът Илхан Кючюк на стратегическа визита в Кипър
юни 18, 2017
И. Кючюк пред Europost: Европейските институции да се вслушат в гласа на гражданите
юли 14, 2017

Преговорите за остров Кипър или последният шанс за обединение

Преговорите за остров Кипър или последният шанс за обединение

Илхан Кючюк, евродепутат от АЛДЕ/ДПС
Вицепрезидент на АЛДЕ партия

 

„Ние не искаме бодлива тел, не искаме повече гробища, искаме мир и демокрация. Искаме единство. Искаме обединението на острова.

Лозунг, издигнат от кипърски граждани

 

От 1974г. насам средиземноморският остров Кипър е разделен на две етнически държави и е силно милитаризиран. В продължение на повече от 40 години, всички граждани на Кипър (независимо дали са етнически гърци, турци или маронити) живеят в несигурност и страх от „другия“. Градовете Вароша и Нокозия са символи на насилие – бомбардирани и изоставени хотели, улици с разграбени магазини, ресторанти, къщи, барикади и бодлива тел. Цялостното и трайно уреждане на отношенията между Севернокипърската турската република и Република Кипър е от изключително значение както за острова, така и за целия източносредиземноморски регион и ЕС. В Средиземно море са и нестихващите конфликт в Сирия и Израел-Палестина, но към израело-палестинския конфликт ще се върна в по-долните редове. Обединението на Кипър ще улесни търговията, енергийната диверсификация, икономическото развитие и сигурността. По-важното обаче е, че трайно и всеобхватно решение ще сложи край на антагонизма между кипърските турци и кипърските гърци по отношение на сегашната ситуация и ще донесе мир и просперитет на всички кипърци, и по-специално на идните поколения.

Важно е да се отбележи, че последните усилия за уреждане на конфликта в Кипър са най-обещаващият шанс за обединение на острова, след неговото разделяне през 1974г. Оптимизмът в Кипър, че споразумение най-сетне може да бъде договорено, идва и от общия план на двамата лидери, наречен планът Анастасиадис – Акънджъ. И двамата лидери изразиха своята готовност да съобразят условията на споразумение с принципите, залегнали в Общата декларация от 2014г. Нещо повече,  Общата декларация потвърждава, че кипърското споразумение ще се основава на двуобщностна, двузонова федерация с политическо равенство, както е посочено в съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН и споразуменията на високо равнище. В допълнение,  тя отново подчертава, че един обединен Кипър, като член на Организацията на обединените нации и на Европейския съюз, ще има единна международна правосубектност, единен суверенитет и едно гражданство. Общата декларация отбелязва още, че споразумението в Кипър трябва да зачита демократичните принципи, правата на човека и основните свободи на кипърските гърци и кипърските турци, еднакво, както и да гарантира тяхното общо бъдеще в обединен Кипър в рамките на Европейския съюз.

За съжаление, организираните от ООН мирни преговори в Женева, през януари, не приключиха с постигнато споразумение. Всъщност, разговорите се провалиха, защото двете страни не успяха да намерят обща позиция по отношение на стратегия за сигурност след постигането на мир. Както и при предишни опити за постигане на мирно споразумение, организацията на сигурността остава основен въпрос. Кипърските гърци искат пълно изтегляне на турските войски от Северен Кипър, като твърдят, че сигурността на турското малцинство ще бъде гарантирана от членството в ЕС (както беше посочено в горния параграф- обединеният Кипър ще бъде пълноправен член на Европейския съюз). От друга страна, турско-кипърското малцинство е предпазливо и не желае да се откаже от защитата на турските военни части, които счита за защитници от етническо насилие (етнически конфликт на острова имаше през 60-те и 70-те години). Освен мерките за сигурност, имаше и много други въпроси, които не можаха да бъдат решени по време на мирните преговори в Женева. Въпросите като споделянето на властта, териториалните промени и правата на собственост остават изключително противоречиви. Въпреки това, двамата лидери успяха да обменят идеи, във връзка с визиите им за това как трябва да бъдат преначертани вътрешните граници и да обсъдят споделянето на властта, т.е. как следва да се формира единно правителство. Неотдавнашните мирни преговори в Женева обаче показаха, че постигането на споразумение е невъзможно без компромиси между кипърските гърци и турци от една страна, и от друга страна споразумение между трите държави гарантьори (Турция, Гърция и Обединеното кралство). С други думи, ключът към успеха на мирните преговори в Кипър е в ръцете на кипърските гърци и турци, които в края на краищата трябва да подкрепят постигнатото споразумение на предстоящ референдум.  Но преди да се стигне до там, Анастасиадис и Акънджъ трябва да постигнат споразумение, което да даде сигурност и да убеди гражданите на острова в техния план. На практика, двамата лидери трябва да определят тона, темпото и програмата на обединението. Когато става дума за страните гарантьори, те трябва да улеснят конструктивния диалог и да засилят своето сътрудничество. Необходимо е да разберат, че споразумението няма да доведе до никакви загуби, а само до ползи за региона. Споразумението, например, ще подобри отношенията между ЕС и Турция, ще насърчи още по-задълбочено сътрудничеството в рамките на  ЕС (Кипър и Гърция) и НАТО (Турция и Гърция) и ще доведе до мир, стабилност и сигурност, които са от особена необходимост в този проблемен регион.

Точно в този момент ЕС може да изиграе решителна и конструктивна роля в преговорите. Като награда за подкрепата им за плана на Анан и техните проевропейски нагласи ЕС трябва да се съсредоточи върху подпомагането на кипърските турци и да реши проблема с дългогодишната им международна изолация. Освен това, ЕС следва да насърчава и финансово да подкрепя икономическото развитие на турска кипърска общност. Това трябва да се направи заедно с реформи и приложението на правото на ЕС от властите на Северен Кипър. Всъщност, прилагането на правото на ЕС в Северен Кипър ще бъде първата реална стъпка към обединението на острова, тъй като и двете държави (Република Кипър и Северен Кипър) ще имат общ законодателен орган, дори още преди тяхното официално обединение. Също така, прилагането на правото на ЕС в двете държави ще гарантира правата и свободите на малцинствените групи, тъй като ЕС ще поеме ролята за гарантиране на сигурността на острова. Като цяло, за успешното обединение на Кипър, ЕС трябва да направи това, в което е най-добър, а именно обединяване на държавите, следвоенно възстановяване, изграждане на мостове между общностите, защита на човешките права и правата на малцинствата и насърчаване на мира и демокрацията. Това са и исканията на всички кипърци, което е видно и от издиганите през последните 43 години лозунги. ЕС трябва да използва своя дипломатически и политически потенциал, за да разреши един от най-дълго траещите конфликти в света.

От историята знаем, че когато са се случвали големите дела, винаги са били налице две предпоставки – силно лидерство, включващо желание за промяна и благоприятна международна среда. Струва ми се, че второто в този случай е налице. Турция и Гърция декларират подкрепа, интересът на Великобритания е ясен – запазването на военните си бази, което не е поставено под съмнение от никого до този етап. ООН в лицето на Генералния секретар Антониу Гутериш и специалният съветник на ООН за Кипър Еспен Барт Ейде правят всичко възможно, след толкова много години, кипърският въпрос да отпадне от Съвета за сигурност на ООН. С обединението на острова, ЕС ще реши свой вътрешен проблем, но и ще даде ясен сигнал към света, че Съюзът може да бъде глобален актьор.  Макар и имащ статут на наблюдател в тези преговори, ЕС може да има и още една много важна роля – да изпраща ясна и недвусмислена подкрепа за обединението на острова.

България, като страна председател на Съвета на ЕС през януари 2018г.,  трябва да използва всеки един международен форум и да призовава за обединението на острова. Това е шанс да покажем широкообхватността на нашата външна политика. Още повече, че ако има положителна развръзка в близките дни, реферебдумът за обединението на острова ще се проведе по време на нашето председателство.

Разбира се, скептиците на обединението могат да кажат, че преговори, инициативи, планове е имало и преди. Да, така е! Първата инициатива е през 1977г. между президентите Макариос и Денкташ; преди плана на Кофи Анан през 2004г. имаше и инициатива на президентите Паподопулус и Талят. Преговорите между Анастаисиадис и Акънджъ, в началото на тази година в Женева, постигнаха значителен напредък, но този път трябва да бъде по-различно.

По време на посещението ми в Кипър, като част от делегацията на АЛДЕ, разбрах, че по всички преговорни глави страните са наясно с позициите си, както и с позициите на отсрещната страна. Главните териториални корекции, компенсация на имоти, европейски въпроси, икономика, администрация и споделяне на властта бяха разгледани в Женева само преди няколко месеца, дори се стигна до размяна на карти с очертани територии, нещо което никога не се беше случвало. В Кран-Монтана, Швейцария, само след дни (бел. 28.06), остава да се доуточнят някои спорни моменти, както и да се разгледа стратегията за сигурност на острова след обединението. Макар да изглежда най-комплициран, и по този въпрос двете страни са наясно със своите позиции, дори се разглеждат няколко сценария.

Нещо повече, и двамата лидери се познават много добре, което е от съществено значение, когато трябва да се изгражда общностен диалог. Двамата са на една и съща възраст, родени са в един и същи град – Лимасол, днес в Република Кипър, и се ползват с изключителното доверие на своите общности. Само преди шест месеца, социологическо проучване, много отчетливо показа, че Акънджъ е политикът, на който в най-висока степен могат да се доверят кипърските гърци.

На този разделен остров всичко е ясно, остава само да се прояви политическо лидерство, а то не може да бъде в името на стратегически или тактически цели. Трябва да бъде в името на кипърските гърци и кипърските турци. Това е последният шанс на политиците от поколението на Анастасиадис и Акънджъ. Те не трябва да го изпускат, както го направиха Ясер Арафат и Ехут Барак в Таба, на о. Синай през 2001г. Тогава, разрешаването на израело-палестинският конфликт беше достигнало своя преломен момент, но предстоящите избори в Израел отложиха приключването на преговорите. След което, на власт дойде Ариел Шарон и никога повече двете страни не успяха да достигнат тази връхна точка в своите политически и дипломатически отношения.

 

  • Материалът е публикуван в 24 часа.